Две трети от българите (63%) не могат да разпознаят началните симптоми на диабета, сочи проучване на български ендокринолози. Вероятно това е причината у нас от коварната болест да страдат малко повече – близо 10%, отколкото в повечето страни в Европа, където честотата на диабета е 8%. Заболяването се среща по-често сред мъжете – 56,7%, а пир жените е 43,3%.
За сравнение болните от диабет в Словакия са 6,6% от населението, в Полша – 10,6%, в Италия – 4,8%, Германия – 8,9%.
Какво (не) знаят българите за диабета?
Данните от проучване, направено в края на месец август 2013 г. сред 1000 българи от цялата страна показват, че над 90% от нестрадащите от болестта са информирани, че наднорменото тегло и заседналия начин на живот могат да са причина за възникване на диабет, но само 63% от тях знаят, че приблизително половината случаи на диабет в зряла възраст могат да се избегнат. Повечето запитани (61%), които не страдат от болестта, не разпознават основните признаци за наличие на диабет. Според 68% от анкетираните сърцебиенето е симптом на заболяването, а един от водещите признаци за диабет – жаждата, се разпознава само от 1% от респондентите.
Личният лекар е първият избор на повечето пациенти, които се съмняват, че имат проблеми с кръвната захар. Общопрактикуващ лекар биха посетили 59% от запитаните, 27% биха измерили кръвната си захар и 14% ще се обърнат към ендокринолог. Мнозинството пациенти с диабет са добре информирани, че ако не се лекуват, са застрашени от развитие на диабетните усложнения, и обратното – ако се лекуват правилно тези усложнения, могат да бъдат избегнати.
За съжаление, половината диабетици не познават добре стойностите на добрия гликемичен контрол, към който трябва да се стремят. Голяма част от пациентите (40%), лекуващи се с таблетки, не са посещавали специалист-ендокринолог през изминалата година и не са изследвали стойностите на гликирания хемоглобин (показател, отразяващ контрола на диабета през последните 3 месеца).
Проучването на състоянието на гликемичен контрол показва, че само половината от лекуващите се диабетици са с добри показатели, а останалите са в риск за развитие на инвалидизиращите диабетни усложнения.
Всяка година вследствие на диабета в България умират над 8000 души и се правят близо 5000 ампутации на долен крайник. Броят на починалите хора вследствие на диабета е още по-голям, ако отчетем и смъртните случаи, предизвикани от усложненията на диабета – сърдечно-съдови, бъбречни, неврологични и др. Данните за контрола на съпътстващите диабета заболявания и състояния сочат, че 80% от пациентите с диабет тип 2 страдат от хипертония, 87% от затлъстяване и 60% от микроалбуминурия.
Какво може и трябва да се направи?
Първична профилактика (която да попречи заболяването да се развие) и вторична профилактика, която цели да се предотврати появата и развитието на усложнения на заболяването при вече поставена диагноза. В случая със захарен диабет тип 2, това означава да не се появят неврологичните, очни, бъбречни и останалите многобройни и тежки инвалидизиращи последици. Това изисква активно проследяване и активно терапевтично поведение. Диабетът е хронично прогресиращо заболяване, и това налага честа адаптация на лечебния режим, както и мотивация и обучение на пациентите.
Добрата новина е, че медицината вече разполага с повече възможности, отколкото в миналото. Статистика от САЩ показва, че хората, диагностицирани със захарен диабет тип 1 през периода 1965-1980 г. живеят с 15 г. повече от тези, диагностицирани през периода 1950-1964 г. Наред с възможностите на съвременните качествени медикаменти и средства за самоконтрол много важно е пациентите да измерват редовно стойността на кръвната си захар и гликиран хемоглобин, както и да посещават редовно своя ендокринолог. Държавна политика трябва да бъде създаването на диабетен регистър на всички болни с диабет тип 1 и тип 2 така, че да се осигури контрол на пациентите, да се следи непрекъснато състоянието на болните и да се прецизира прилаганата терапия.
НА СНИМКАТА: Проф. Михаил Боянов от Александровска болница и проф. Събина Захариева от Специализираната болница по ендокринология