Масово български студенти по медицина мечтаят да се устроят на работа в Германия. Всеки трети младеж крои такива планове или поне се надява да специализира там. Това съобщи д-р Димка Меридонов, директор на „Форум на регионите“ със седалище в Брюксел пред студенти от Медицинския университет в Пловдив. Тя изнесе лекция „Работа и специализация в Германия – шанс или риск? Какво премълчават посредническите агенции?“ и ги запозна с предизвикателствата, които стоят пред тях.
В нея тя посочи част от причините за кадровата криза в здравеопазването у нас и в Германия. Една от тях е свързана с промените в демографската структура, при които нараства броят на хората над 60 г. В Германия от 1990 до 1998 г. те са се увеличили с 20%, а от 1998 г. досега – с 25%. Подобна е картината и в нашата страна, където тази възрастова група бележи ръст от 24%. Те обаче боледуват 3 пъти повече, отколкото ненавършилите 60 г. Необходимостта от интензивно лечение при тези пациенти също е по-осезателна. И след като населението има по-голяма нужда от медицински грижи, пропорционално нараства и медицинският персонал, коментира д-р Меридонов.
Освен това се появяват и нови специалности, за които също трябват кадри, добави тя. Затова немското правителство е взело решение през април миналата година да се назначават и медици извън страните от ЕС. В момента в Германия се трудят над 900 доктори, като част от тях специализират в лечебни заведения там срещу 3700-3900 евро месечно възнаграждение. Германските лечебни заведения изпитват недостиг от 3600 кадри, като най-голяма е необходимостта от лични лекари, специалисти по вътрешни болести, психиатри, невролози, анестезиолози, детски лекари и гинеколози.
Българските медици са привлечени от високото положение, което имат лекарите в немското общество, посочи д-р Меридонов. Според нея обаче точно с това са свързани и част от сериозните проблеми – медиците с топ позиция в йерархията поддържат дистанция с останалата част от персонала и страдат от липса на социални контакти.
При набирането на кадри посредническите агенции за работа премълчават част от фактите, защото тяхната цел е да ги привлекат, предупреди студентите д-р Меридонов. На първо място те не съобщавали какъв е рейтингът на лечебното заведение, към което ги насочват. Заминаващите нямат представа какви са алтернативите им за професионално развитие, а също и отговорностите, които ги очакват, ако допуснат грешка. От тях се крие, че всяка шеста клиника там е заплашена от изпадане в несъстоятелност. Нямат стратегия за кариерно израстване на персонала, а три четвърти са дори без здравни мениджъри.
Немското общество е пълно с проблеми, близо един милион са потърпевшите от мобинг (б.а. – насилие, тормоз) на работното място, посочи лекторката. При лекарите той се прилага, тъй като чужденците имат равни условия на труд и заплащане, а това дразни местните.
СНИМКА: ТК