Артроскопската хирургия е миниинвазивен метод, като първите опити са били в областта на урологията. За първи път при артроскопията се прониква в участък от човешкото тяло, който няма естествен отвор – през стената на ставната капсула, разказва доц. Антони Георгиев от болница „Софиямед“, един от пионерите в тази област у нас. С нея най-често се лекува увреден менискус.
Увреден или скъсан менискус – лечение
При метода се използва оптическа система с малък диаметър. Въвежда се в ставата през малък отвор, свързана е с телевизионна камера. „На монитор наблюдаваме това, което се случва вътре в ставата. През друг отвор се вкарва специално разработени за тази хирургия инструменти, с които можем да оперираме“, обяснява доц. Георгиев. По този начин се оперират колянна, раменна и глезенна става. Интервенцията може да се прави почти на всички стави на опорно-двигателния апарат. Броят на операциите, които могат да се извършват с артроскопия, непрекъснато нараства.
„Първоначално сме използвали метода, за да отстраним някое свободно телце или да изрежем малко от менискуса. Сега можем да направим операция на връзките, на хрущяла, при вътреставно счупване – тоест всичко, което засяга една става вътре в нейната кухина“, пояснява специалистът.
Менискусът най-често стига до операция. Той представлява хрущял, разположен като две дъги в коляното между двете кости – долната част на бедрото и горната на подбедрицата. Изключително лошо кръвоснабден е и при травма зараства трудно. Зарастват само тъкани с кръвоснабдяване. По принцип менискусът е подложен на интензивно натоварване – огъване, ротиране, и затова понякога се къса. Лечението зависи от вида на скъсването. „Понякога може да се зашие и ние го правим, защото е важна структура. Когато не отговаря на критериите за шиене, го изрязваме“, казва още доц. Георгиев.
Човек без менискус може да стъпва нормално, но с годините нещата не се развиват благоприятно. Отстраняването му обаче е принудителна операция. По-лошо става, ако бъде оставен скъсан в ставата. Лекарите се стараят да отстранят минимална част от него, но понякога се налага да се действа кардинално.
При по-възрастните изследване определя какво ще е лечението
Това се прави при травми и при възрастови изменения, терапевтичното поведение обаче е различно. „В хирургията напоследък се наблюдава известна агресивност, която аз не смятам за обоснована. Когато е травма при млад човек менискусът е показан за операция. Но с времето този хрущял се уврежда и правим изследване, за да видим реалното състояние на менискуса. Тогава невинаги е добре да се маха.
Ако е увреден хрущялът на ставата, менискусът, макар също да е леко увреден, поема част от натоварването. Затова при хора над 55-60 г. тази операция трябва да се преценява много прецизно. Имал съм пациенти, оперирани с такава увреда, които идват на преглед и питат: Защо болката не ми минава? Отговорът е: Защото не е трябвало да се прави тази операция. Така те продължават да се оплакват от болка, засилваща се при натоварване, и оток в коляното“, коментира специалистът по артроскопска хирургия.
Възстановяване на менискус – кога и колко е възможно
Менискусът е много еластичен хрущял, в него има колаген. При скъсване човек усеща остра болка на мястото. Когато скъсването е много голямо, се получава и блокиране на ставата. Оплакванията са ясно изразени. Опитът на доц. Георгиев сочи, че няма хранителна добавка или вещество, които могат да спрат износването на хрущяла и ставата. В САЩ и в Европа поотделно слагат по 300 000 изкуствени стави годишно. Ако можеше да се възстановява хрущялът с медикаменти, нямаше да се правят такива операции, допълва той.
Оперативно може да се възстанови хрущял, но само ако той е бил здрав преди това, не е имал сериозно износване. При травмата се е получил някакъв дефект и точно при тези интервенции медицината отбелязва голям напредък. Може да се прави възстановяване с хрущялно-костен трансплантат или автоложно-хондроцитна пластика, при която се вземат собствени клетки и се отглежда тъканна култура. При дегенеративните изменения на хрущяла това не може да се случи.
В момента има тенденция за лечение от биологичен тип – то се старае да съхрани максимално нормалната анатомия и тъканите на пациента. Лекарите признават, че не могат да направят по-добър хрущял или става от природата. Понякога обаче щадящият подход – изненадващо за пациента, предвижда операция на по-ранен етап, която още няма ясно изразени симптоми.
Например има операции на колянната става, които, направени в подходящия момент, могат да отложат поставянето на изкуствената става средностатистически с 15 г.,казва хирургът. Променя се биомеханиката на крайника и се натоварва тази част на коляното, която е със запазен хрущял. Обикновено той се износва само от едната страна. По това време обаче, човек нямал толкова много оплаквания и не вярвал, че операцията му е нужна.
Друг тип операции са тези, които възстановяват важни за стабилността на ставата структури. Когато ставата е стабилна, хрущялът не се износва. Трети тип операции са тези, които опитват да направят малки вътреставни корекции без агресивно отстраняване на менискус или хрущял.