Трепкането на окото е неприятно, особено когато продължава дни наред. Означава ли то, че има някакво офталмологично заболяване? Причината е неврологична, категорична е д-р Анна Петкова, офталмолог от специализираната болница „Вижън“. При преумора или стрес мозъкът изпраща абнормални нервни импулси към клепача и той започва да „играе“.
Почивка и релакс обикновено спасяват от трепкането
„Само по себе си това не е страшно, в повечето случаи проблемът отшумява без лечение – след като човек си почине и намали напрежението“, каза още д-р Петкова. Ако обаче окото ви продължава да „трепери“ повече от 2 или 3 месеца, препоръчва се консултация с невролог. Ако до проблема се е стигнало заради прекалено стоене пред компютъра, добре е за ден-два човек да престане да гледа монитора, защото той натоварва не само очите, но и мозъка.
Д-р Петкова дава и съвети как да се използва компютъра възможно най-безопасно. „Добре е да се работи на естествена светлина, а ако няма възможност – да се осигури луминисцентно осветление. Важно е да няма голяма разлика между светлината в стаята и излъчваната от монитора, защото в противен случай окото се претоварва“, посочи д-р Петкова. Ако пък се пише в сумрачни условия, окото ще се измори още повече. Да не говорим, че тогава клавиатурата се вижда по-трудно, т.е. зрителният орган допълнително ще се напряга. Два са основните проблеми при работа с компютър. Когато се застояваме за дълго пред него, мигателният ни рефлекс се „разрежда“. Това води до нарушаване на овлажняването на повърхността на окото и най-вече на роговицата. Стига се до т.нар. сухо око. Налага се употребата на капки с изкуствени сълзи 3-4 пъти дневно, може и през 2 часа.
Стриктен режим на активност и почивка при работа с компютър
„Вторият проблем идва с напрежението на т.нар. цилиарен мускул – този на акомодацията. Той се съкращава неволево, когато гледаме наблизо, за да се изясни образът пред нас – примерно, ако четем весник, книга или пишем на компютъра“, каза офталмоложката. В някои случаи мускулът се пренапряга, възможно е да се наблюдава спазъм – т.нар. спазъм на акомодацията, особено при младите, и това „отключва“ напрежение в очите и главоболие. „При такива пациенти се извършва подробен преглед с разширяване на зениците“, каза д-р Петкова.
За да се избегнат тези проблеми, се изисква стриктен режим на работа и почивка. На всеки 45-60 мин е препоръчително човек да вдига глава от компютъра и да гледа надалеч. „По този начин очите си почиват. Може да отидете до прозореца и да се съсредоточите върху гледката пред вас. Не се смята за почивка, ако примерно допреди малко сте писали, а след това вземете да четете книга. Това не помага!“, посочи д-р Петкова. Затова е добре да се работи на бюро пред прозорец, а разстоянието до монитора да е 40-45 см (зависи колко е и голям).
Децата да не сядат пред електронен екран преди 3-4 г.
Родителите трябва да ограничат достъпа до 30 мин. дневно. Освен това консултацията с офталмолог е наложително дори детето да няма оплаквания. При нормално родени бебета, дошли на бял свят без проблеми, препоръчително е първата им консултация с офталмолога да е на 6-месечна възраст. При недоносени прегледите и огледът на очните дъна започват по-рано – още през първите две седмици от живота.
Ако развитието на детето протича нормално, следващият профилактичен преглед би трябвало да е на 3-годишна възраст, след това – преди тръгването на училище – т.е. на 6 години. „За измерването на диоптрите на малките деца ние разполагаме с апарат, който ни дава много важна информация, и то безконтактно. Принципът на изследването е следният: инфрачервена светлина се насочва от апарата към зеницата и за 0,8 от секундата се връща обратната информация за диоптрите и астигматизма. Т.нар. детски авторефрактометър открива проблеми със зрението и астигматизъм от минус 7 до плюс 5 диоптъра, и то с голяма точност (до 0,25 от диоптъра)“, каза лекарката. Така много лесно се установява и дали пациентът има разлика в диоптрите на двете очи, което е предпоставка за развитие на „мързеливо око“ (ако тя е голяма), разбира се дали има мътнини в очните среди, т.е. има ли евентуално вродена катаракта или друго генетично заболяване.
Във възрастта между 18 и 45 г., ако българинът няма проблем със зрението, той не посещава очния лекар. Само, че ако съответният човек има близък роднина -майка, баща или дядо с по-специфични очни заболявания като глаукома, профилактичният преглед веднъж в годината не трябва да се пропуска. А това е задължително след 60-ата година.
За да пазим зрението си, д-р Петкова съветва още възрастните да спят поне 8 часа, защото окото почива пълноценно само докато е затворено. Да се консумират разнообразни плодове и зеленчуци, съдържащи витамин А като моркови, боровинки, кайсии. Както и богатите на омега 3 и 6 ненаситени мастни киселини – риба и ядки (особено орехи). Не на последно място и за очите спортът е важен.
Вижте във видеото упражнения, които подобряват зрението.
СНИМКА: АРХИВ