Страховата невроза и пристъпите на паническа атака затормозяват живота на много хора. Двама от трима души страдат от леки страхове, а всеки десети се чувства ограничен във всекидневието заради тях. Това посочва психотерапевтът от Германия д-р Дорис Волф. В практиката си тя се занимава основно с такива пациенти.
Страхът е едно много важно чувство, което трябва да ни пази от многобройните опасности, с които се сблъскваме. Само че когато той излезе извън контрол, може да ни парализира и блокира действията ни. Ставаме негови пленници, посочва д-р Дорис Волф.
Има различни разстройства на основата на страха. Може да ги разделим в три категории:
- Страх от неща и места
Такъв е например страхът от животни, височини, тунели, мостове и други.
- Междучовешки и социални страхове
Такива са например страхът от отхвърляне, страхът от обвързване, страхът от критика, от неуспех, страхът от авторитети, страхът от това, да останеш сам.
- Панически разстройства като паническите атаки със или без агорафобия, както и страхът от самия страх.
Вижте още: Паническа атака – може да се научим да овладяваме пристъпите
Как се проявя страховата невроза?
Можем да изпитваме страх в различни степени и сила, като при това усещаме и истински физически симптоми. Страхът може да се прояви:
– на физическо ниво: ръцете стават влажни и кръвното се покачва. Човек се поти или мръзне. Дишането и сърдечният ритъм се учестяват, мускулите и се напрягат. Някои хора усещат треперене, бодежи в гърдите, буца в гърлото, чувстват се като приковани, колената им треперят, нямат сили да пристъпят.
На други им се завива свят или им става лошо. Хващат разстройство или имат позиви за уриниране.
– като чувство: страхът ни завладява и сме напрегнати в мислите си. Не можем повече да се концентрираме. Очакваме всеки момент да ни се случи нещо лошо.
-в поведението: избягваме определени ситуации, вземаме успокоителни или пием алкохол.
Страхът е смислено чувство, което трябва да ни подготви да реагираме при опасност. Тогава тялото ни се готви за битка или за бягство. Ако обаче изпитваме страх в ситуации, от които не произхожда пряко никаква опасност, тогава страхът е неуместен и дори вреден. Влошава качеството на живот.
Как възникват страховете?
Способността да изпитваме страх е вродена. Само че повечето страхове са научени в рамките на нашия личен житейски опит. Това се случва обикновено покрай някое травматично събитие: злополука, тежко заболяване, внезапно прилошаване на публично място, неуспех, смъртта на близък и др.
Тези ситуации могат да се възприемат на подсъзнателно ниво като опасни. Оттук нататък ние постоянно сме вътрешно нащрек дали този този лош опит няма да се повтори отново. Страхуваме се да попаднем отново в такава ситуация, която ни е наранила. Дори при представата, че това може да се случи още веднъж, в нас се надигат страх и паника. Родители, които задушават децата си в стремежа да ги закрилят, учат ги да се страхуват непрекъснато и от всичко, могат да станат първопричина за появата на страхова невроза у възрастния вече човек.
Страховата невроза може ли да се появи и когато дълго време сме живяли в стрес. Например ако наш близък се разболее тежко, преживели сме раздяла от партньора или пък тялото ни изтощено след тежко заболяване. Има и физически заболявания, които могат да ни направят по-страхливи. Например хиперфункция на щитовидната жлеза или смущение в обмяната на калция.
Рецепти за страхова невроза
Първият съвет на д-р Дорис Волф е да се избягват неподходящи действия и вещества, до които хората прибягват с цел да се отпуснат. Приемат медикаменти за успокояване, ако попадат в ситуация като тази, която им вдъхва страх. Непрекъснато носят със себе си лекарства за спешно реагиране. Други пък не могат да излязат само от къщи. Има и такива, които се опитват да се разсеят, като слушат музика или просто наблюдават околните. Общото в този тип поведение е, че тези хора не се занимават с първопричината на своя страх, а се опитват да притъпят сетивата си. Така страховете се затвърждават и стават все по устойчиви на опитите за промяна.
Как да преодолеем страховете си?
Така, както сме се научили да се страхуваме в дадена ситуация, можем отново да се осъзнаем, че тя е безопасна. Добрата новина е, че две трети от всички хора със страхова невроза, могат да се справят с успешно с чувствата си и то в рамките на кратък период.
Ето конкретните стъпки, необходими за справяне със страховата невроза:
Стъпка №1: Първо трябва да си изясните, че страховете не се появяват заради определена ситуация. Причината е, че вие разглеждате тази ситуация като опасна. Именно вашите мисли предизвикват страховата невроза и паническата атака.
Стъпка №2: Важно е да разберете, кои точно мисли предизвикват чувството на страх. Обикновено това са мисли като: „Със сигурност ще ми се случи това… или това… Не бих могъл да го понеса! Силите ме напускат. Ще се изложа тотално пред всички.“ Подобни страхливи мисли неизменно внушават страх.
Какво бихте могли да си кажете вместо това? Кои са думите, с които трябва да си внушите положителни мисли, да се успокоите?
Можете да си кажете например: „Чувствам се сигурен. Мога да понеса страха. Чувството е неприятно, но моят страх намалява, когато се изправя очи в очи с него.“
Стъпка №3: Потърсете ситуациите, които досега сте избягвали, защото предизвикват у вас страх. Основното, което психотерапевтите учат своите пациенти е, че те трябва да се изправят пред своя страх. Да преживеят мига, в който вие успешно издържат на чувствата, които тази ситуация предизвиква у тях.
Този подход се нарича конфронтационна терапия, посочва д-р Волф. Този конфронтационен тренинг може да се провежда и от самият човек, без до него да присъства психотерапевт. Някои хора обаче предпочитат да го правят под надзора на специалист.
Запишете всички ситуации, от които се страхувате, и започнете с най-лесната и най-простата, съветва лекарката. Когато се окажете във въпросната ситуация, помнете, че може да се справите както със самата ситуация, така и с надигащото се чувство на страх. Ето какво може да си кажете: „Знам, че ще се появят физическите симптоми на страх. Досега винаги съм си казвал, че тази ситуация е опасна. Чувството на страх, което се опитва да ме завладее, е резултат от моите мисли. Аз обаче мога да ги понеса, въпреки че са неприятни. Сега ще остана в тази ситуация, докато се успокоя. Изключително важно е да останете на място, докато страхът отслабне. Ако избягате, преди да уталожите вътрешното си неспокойство, страхът ще се затвърди!
Стъпка №4: Започнете да изучавате техники за релаксация, като например автогенен тренинг или прогресивното мускулно отпускане. Не можете да изпитвате едновременно страх и релаксация. Когато се научите да отпускате тялото си и мускулите, страхът ще отслабне. Ако решите да се пробвате сам, без експертна помощ, да преодолеете страховата невроза по този начин, добре е да помолите близък, на когото имате доверие, да бъде до вас в този момент. Успеете ли да издържите на страха си, ще осъзнаете, че той повече не ви заплашва и че сте свободни. За да затвърдите резултата, повтаряйте действието, докато не се почувствате напълно сигурни в себе си. Ако се страхувате да излизате сред много хора, правете го постепенно, докато осъзнаете, че те не ви заплашват по никакъв начин.
Ето и съветите на Мел Робинс, автор на книги от САЩ и телевизионна водеща.