петък, 29 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеПаническа атака - може да се научим да овладяваме пристъпите

Паническа атака – може да се научим да овладяваме пристъпите

Актуализирана на 27.06.2018 г.

„Не мога да изляза на улицата и да се кача в автобуса. Сърцето ми бие лудо и ще се пръсне, разтрепервам се и ме облива пот.“ Това е типична изповед на човек, получил пристъп на паническа атака. Ако се е случило и на вас, трябва да знаете, че се среща доста често. Всеки десети човек е изпитвал веднъж или повече такива симптоми, казва проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия на Александровска болница.

Самата паническа атака трае средно около половин час, но протича много драматично за засегнатия, а и за близките му. Човек изпитва симптомите на интензивен страх, които понякога го карат да си мисли, че е някакъв сериозен здравен проблем – инфаркт или инсулт, пояснява тя.

Неприятното е, че паниката се развива бързо – за около 10 минути. Първите прояви сякаш са свързани с външни фактори. Пили сте повече кафе или сте се натоварили с работа. С времето атаките настъпват и без тази ситуационна връзка. Някои съобщават дори за панически пристъпи по време на сън.

Симптомите на паническа атака – сърцебиене и треперене

Хората асоциират паническата атака със сърдечни проблеми, тъй като в началото на пристъпа често имат чувството, сърцето или дишането спират. Получават световъртеж или болки по тялото, гърба. Други споделят, че се страхуват, да не полудеят.

Най-често оплакванията са сърцебиене, усещане за ускорен пулс, потене – цялостно и на ръцете, треперене (разтрисане), чувство, че се задушават и дишането се уврежда, усещане за топка в гърлото. Съобщават за тежка болка в гърдите или в сърдечната област. Нерядко имат неприятно усещане под лъжичката, в слънчевия сплит. Усещат световъртеж, нестабилност. Друг голям страх е, че не губят самоконтрол.

Оплакванията отминават след кризата така внезапно, както са и започнали. Разтревожени, много хора търсят помощ в спешното. Хората разказват, че са им правили ЕКГ и след като не се установи органична причина за оплакванията, обикновено им дават успокоителни.

Паническо разстройство – как се проявява

Когато паническите атаки се повтарят и не се дължат на друго заболяване или на злоупотреба с психоактивни вещества, става дума за паническо разстройство, казва проф. Миланова. Възможно е да се появяват няколко пъти за едно денонощие или пък да са по-нарядко – няколко за една година. Атаките са много по-чести като самостоятелни епизоди. Те засягат около 10% от хората, а разстройството – 4%.

Най-неприятната последица е, че заради повтарящите се панически атаки хората избягват места и ситуации, асоциирани с неприятното преживяване. Става дума за агорафобия – тревожно състояние, при което се преживяват немотивирани пристъпи на паника, когато човек попадане на места, където не е възможно бързо да напусне или излезе. При това ситуациите са съвсем обикновени – да излязат сред хора, да пътуват в градския транспорт, да ходят на работа. Паническото разстройство трябва да се приема много сериозно, защото не отминава от само себе си. Влошава качеството на живот, защото хората стават зависими от това, което ги заобикаля.

Жените боледуват два-три пъти по-често от мъжете. Пикът на пристъпите се регистрира в два възрастови периода – на 20-25 г. и на 45-54 г. По-рядко се среща след 65 г.

Уроци по самоконтрол при страхова невроза и панически атаки

Гените – причина за паническа атака?

При паническото разстройство настъпват известни промени в невротрансмитерните системи на мозъка. Известна е важната роля на серотонина, по тази причина често се дава антидепресант за повишаване на нивата му.

Генетичната обремененост също оказва голямо влияние. Когато питаме пациентите, обикновено те казват, че майка им, лелята или бабата също са имали такива симптоми, допълва проф. Миланова.

Много голяма част от хората не си дават сметка, че това, което ги притесняват, е психично разстройство. Те изпитват физически симптоми и търсят първо помощ от кардиолози, ендокринолози, пулмолози или ревматолози. Физическите симптоми дават клиничната проява, но когато тръгне да се търси конкретна физиологична причина, тя не се открива. Тогава вече се насочват към психиатър.

В България не се знае колко хора са засегнати, няма статистика. Понякога търсенето на специализирана помощ се бави от предразсъдъци, свързани с ходенето на психиатър. Има притеснения какво ще кажат околните. Когато пациентите все пак дойдат при нас и получат лекарства, настъпва бърз ефект. Една част от тях спират медикаментите, а други трудно се съгласяват да ги намалят, като видят ползата.

Паническата атака започва с буца в стомаха, сърцебиене и задух

Лечение на паник атаки с антидепресанти и психотерапия

Антидепресантите може да имат странични ефекти, затова хората трябва да бъдат добре информирани. Лекарят преценява баланса полза-риск. Когнитивно-поведенческата терапия дава много добър ефект, тя е част от комплексната терапия. Препоръчва се и при депресии, тревожни разстройства. Резултатите са съпоставими с тези от антидепресантите, за това има доказателства.

В личен разговор психиатърът обучава пациентите как да разпознава критичните ситуации, да се подготви как да реагира. Дават се поведенчески насоки – какво да направи, за да не изпада в паника. Разбира се, ефектът не настъпва моментално. Едно е да осъзнаеш, че имаш пристъп на паника, а друго е да умееш да му противодействаш. Трудно е, минава време. Важно е обаче да се знае, че тези атаки може да се овладеят, ако пациентът намери психиатър, в когото да има доверие. С правилната терапия може да се избави от паническото разстройство, при това без някакви трайни последици или емоционална травма.

Когнитивната част от терапията означава терапевтът да обучи хората как тялото реагира на страха и тревожността. Важно е да се даде това обяснение, това им помага да се справят. Не бива да се избягват ситуации или обстоятелства, с които е свързано негативното преживяване – да се движи с транспорт, да преминава открити пространства или да влезе в затворено помещение. Има различни техники за овладяване на пристъпа на страха – релаксация,контрол на хипервентилацията, потапяне, които са специфично психотерапевтични. С всеки се работи индивидуално.

8 билки за чай при страхова невроза и тревожност

Силни успокоителни понякога водят до зависимост

Някои хора са склонни да се самолекуват с успокоителни медикаменти от групата на бензодиазепамите. Много често наистина настъпва ефект, но тези лекарства бързо водят до зависимост. Отпускат се със зелена рецепта. Психиатрите рядко ги предписват, но личните лекари го правят. Така човекът се оказва с друг проблем – зависимост от тези лекарства. Имаме пациенти, които ги вземат от години. Носят ги винаги в джоба си, смятат ги за безвредни.  Започнали са заради някаква паническа атака, но са продължили, защото се чувстват добре. Накрая се налага да ги лекуваме не само от паническото разстройство, но и от лекарствената зависимост.

Лекарствата може да се ползват за спешно лечение на остра паническа атака. Хората разбират, че тя преминава спонтанно за около 30 минути. В началото обаче се опасяват да не получат атака, самият този страх може да предизвика атаката. При остри симптоми се облекчават с бензодиазепин. Помага, но когато се повтаря, дозата се увеличава и става зависимост.

Често паниката се преплита с друго разстройство

Много често паническите пристъпи са свързани с други разстройства – например депресия. Това трябва да се установи точно от лекаря. Ако се излекува депресията, преминават и паническите атаки. При  70% от пациентите паническото разстройство се комбинира с депресия. При други пък то върви ръка за ръка с тревожно разстройство – социална фобия, страх да не се изявяваш пред хора (50%). При 30% пък се то се съчетава със злоупотреба с алкохол. Може да има връзка с високо кръвно или сърдечни заболявания.

Прогнозата при паническото разстройство е благоприятна, подчертава проф. Миланова. То не води до промени в мозъка или паметта, както хората се безпокоят. По-неприятното е, ако не се вземат мерки. Засегнатите стават зависими от околните, които трябва да ги водят, вземат и подкрепят във всекидневието дори за дребни неща. Някои спират да пият кафе, тъй като много често симптомите се появяват след кафе или алкохол. Хората смятат, че тази външна причина е провокирала симптомите. С времето обаче тези панически атаки стават автономни. Например когато трябва да отидат някъде, започва да ги боли стомах и да очакват разстройство.

Хората могат да се справят и да се върнат към обичайните си ангажименти. Добре е ако човек има такива преживявания, да се обърне към специалист. Не бива да се започва самолечение.

Ако се притеснявате да обсъждат проблема си с джипито, можете да се обърнете и директно към психиатър. В Александровска има специализиран консултативен кабинет, който се намира в сградата на Клиниката по психиатрия. Всеки, който има проблеми, свързани с достъпа до психиатрична помощ и лечение, може да се обърне на място към специалистите тук.  За съжаление психиатрите не са равномерно разпределени в България. Струпани са в големите градове, което затруднява достъпа на хората от малките населени места. Някои си признават, че нямат пари да пътуват, за да дойдат на запланувано лечение в София.

Комуникацията с лекаря е част от терапията

Възможността пациентът да разкаже за проблемите си на специалист, който го разбира, носи облекчение сама по себе си. Разбира се, лекарят трябва да подаде коректна информация за терапевтичните възможности, защото винаги има алтернатива. Според мен психиатрите владеят това изкуство по-добре, тъй като това е нашият преглед – изслушваме пациента, неговите отговори, събираме информация от неговите близки.

Другите специалисти сравнително по-малко разговарят с болните. Като цяло у нас малко се говори с пациента, малко се обяснява. Затова и хората започват да търсят сами информация по интернет.

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -