Хранителните разстройства са водеща причина за смърт при жени до 30 г.

PRINT

Хранителните разстройства променят мозъка в течение на времето. Не е възможно да се помогне на болните като просто им се каже „Стегни се и започни да се храниш нормално“,  обяснява психиатърът Светлана Бояджиева, един от водещите специалисти в тази област у нас, лекувала и отишлата си нелепо от този свят Василия Стоилова. 28-годишната жена страдаше от  анорексия. „Много ми е трудно да говоря за Василия в минало време, потресена съм от случилото се. Светла й памет, да почива в мир!

За жалост си отиде едно изключително талантливо, интелигентно, романтично, но безкрайно чувствително и ранимо дете. Изказвам моите съболезнования на близките й и се възхищавам от душевната сила на Явора Стоилова, която в мъката си успя да говори за анорексията, за да помогне на другите“, коментира Бояджиева. „Ти си просто прследван малък звяр, който се крие вотказа от храна.“ Думите са на Василия, а в тях според психиатъра и отговора на въпроса, защо тя не успява да се справи със заболяването. На няколко пъти тя излизаше от неговата хватка, но като че ли реалният свят с неговата материалистичност, конкурентност, стремеж към власт и контрол се оказваше непосилен за нейната крехка, чувствителна и ранима душа, добави Бояджиева.

Хранителните разстройства – анорексия и булимия нервоза, пристъпно преяждане, нощно хранене, бигореския, орторексия, са психични заболявания, характеризиращи се от добила болестни размери обсебеност с контрола на храненето и теглото, като опит за справяне със стресови изживявания, вътрешни конфликти или кризи на съзряването (каквато е пубертетът). При тези състояния нарушеното хранително поведение е само външната изява на стоящите в основата им комплексни емоционални, психологични и личностови проблеми. При търсене на изход от крисизни ситуации и затруднения в живота все по-често се насочваме към собственото тяло и се опитваме да го доближим до идеализиратата свръхслаба женска и свръхмускулеста мъжка фигура. След като постигнем успехи за постигане на целта, контролът върху храненето и тегло дава така необходимите в подобни ситуации усещане за компетентност и себеувереност, което ни мотивира да продължим в тази посока, обяснява механизмите на болестта Бояджиева.

Неадекватният хранителен прием, който не съответства на нуждите на ораганизма, води до промени в невромедиаторните системи и оттам във функцията на мозъка и психиката. Така в един момент  преустановяването на абнормното хранително поведение става невъзможно. Веднъж започнало хранителното разстройство обхваща и доминира целия живат – ежедневието, поведението, самочувствието, преживяванията, интересите, взаимоотношенията.  Клиничната картина на анорексията е една и съща, без значениеот коя страна са болните и към коя култура принадлежат. Това е доказателство, че гладуването променя невробиологичните ппроцеси в тялото. „Страдащите не биха успели да превъзмогнат състоянието си, ако се стегнат, вземат се в ръце и просто започнат да ядат нормално. Изключително трудно е с волята си да се справим с настъпващите биохимични промени по механизма на автозависимостите или автопристрастяването. Установено е че недохранването на организма и повишената физическа активност действат върху същите мозъчни структури както наркотиците и постепенно към тях също се развива пристрастяване, така че те се превръщат в своеобразна дрога. Потенциалът за пристрастяване, който има недохранването, е еднакъв с този на психостимуланта екстази“, обяснява Светлана Бояджиева.

В световен мащаб 75-80% от боледуващите оздравяват напълно, при 15-20% заболяването става хронично – т.е. имаме непълно оздравяване, но състоянието се задържа на едно ниво. Смъртните случаи са от 0,5% до 20%. Това ги прави причина номер едно за смърт при жени от 15-30 години, като 12 пъти надхвърлят годишната смъртност от всички други заболявания в тази възраст. 10-15% от болните умират от последиците на заболяването в рамките на 10 г. от неговото начало. В 25-30% от случаите смъртта се дължи на самоубийство. 

Историите на над 1300 пациенти с хранителни разстройства, които Бояджиева е лекувала за 25 г., удивително си приличат. Всеки е попаднал в заболяването неусетно в стремежа си да направи нещо хубаво за себе си – да намали малко теглото си, да стегне тялото си с тренировки, да въведе ред в ежедневието си, да бъде по-удовлетворен от себе си, да повиши самочувствието си в момент на криза. Увлечени обаче от усещането за контрол, идващо от първоначалното отслабване, те продължават все по-устремено в своите планове и стават още по-стриктни и старателни. Повечето от тях са знаели за анорексията, но твърдо са вярвали, че няма да допуснат това да се случи на тях.

Дълго време са живели с убеждението че контролират нещата и могат да спрат когато решат и изобщо не допускат, че ще се стигне до момент, когато контролът вече изцяло им е убегнал. Теглото им става опасно ниско, самите те вече не се харесват и се плашат да продължат, защото осъзнават, че са стигнали дъното, но същевременно изпитват и ужас да прекратят. Все пак идва момент, в който си дават сметка, че това не е животът, към който са се стремили; вземат решение за промяна и е отърсват от заблудата че могат да се справят сами. Търсенето на професионално помощ не е слабост, неспособност или капитулация, защото хранителното разстройство е доста голям и сложен проблем и справянето с него е изключително трудно и не е само въпрос на воля и желание, обобщава психиатърът.

Кои са първите симптоми?

– Промени в теглото (намаляване или повишаване), които не са свързани с телесно заболяване;

– Странни хранителни навици, особени хранителни предпочитания, еднообразен прием на ограничен асортимент от храни;

– Самотно, тайнствено и ритуализирано поведение около храненето, тайни преяждания или отказ да се храни със семейството под всевъзможен предлог;

– Безпокойство, странни възгледи и стремеж за контролиране на теглото, храненето, фигурата и изразеното им влияние върху преживяванията. Темата доминира в разговорите, интересите и ежедневието;

– Прекомерна физическа активност с цел изразходване на енергия;

– Самопредизвикано повръщане, злоупотреба със слабителни таблетки, диуретични средства, чай или препарати за отслабване;

– Изолираност и отдалеченост от околните, потиснато и променливо настроение, необичайно повишена раздразнителност;

– Нарушения или спиране на менструалния цикъл при момичетата, ниско кръвно налягане, сини и студени крайници, ниска телесна температура, непоносимост към студ, упорит запек или диария.

Оздравяването от хранително разстройство е един дълъг и сложен процес. То означава да напуснеш „сигурния остров“ на заболяването, с неговата изолираност от света и отдалеченост от собствените преживявания.  Да опознаеш по-добре себе си, да се приемеш такъв какъвто си, без да се стремиш към перфектност. За разлика от другите заболявания, страдащият е активен участник в своето лечение, а лекарят само може да ги насочва, поощрява и подкрепя увереността в собствените им сили да изтръгнат „демона“ на заболяването от себе си.

Д-р Светлана Бояджиева, дмн, психиатър специализира в областта на психичните разстройства на храненето от 1987 година. През 1994 г. защитава дисертация на тази тема, а през 1999 г създава единствения в България специализиран кабинет за хранителни разстройства, където прилага своята комплексна терапевтична програма. Д-р Бояджиева е автор на монографията „Нейно величество Храноманията. Психични разстройства на храненето: анорексия и булимия нервоза“ /2000/, съавтор на „Eating Disorders in Adolescence“ /1995/, „Лицето на глада“ /2010/, на над 70 публикации в наши и чужди научни издания и на множество популярни материали. Член е на Европейския съвет по хранителни разстройства и участва в международни програми за лечението им.

[Общо: 1    Средно: 5/5]
Хранителните разстройства са водеща причина за смърт при жени до 30 г. беше последно модифицирана от: ноември 11th, 2015 root

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

One thought on “Хранителните разстройства са водеща причина за смърт при жени до 30 г.

  1. DoctorsAsk каза:

    Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *