С ултразвук могат да бъдат диагностицирани всички патологични съдови процеси – от ранни промени в съдовата стена до изразени атеросклеротични плаки, заяви проф. Екатерина Титянова от ВМА. Разработен е специален софтуер за откриването на микроемболи – движещи се частици в кръвта, предизвикващи запушвания на артериите, сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт.
„Често се случва пациентът да има проблем, но без изявени симптоми. В такива случаи за съдовите промени се разбира само след ултразвуково изследване или прекаран съдов инцидент“, обяснява специалистът. Важно е да се знае обаче, че направен с апаратура от нисък клас или от неопитен специалист, тестът крие риск от сериозни грешки. Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА разполага с високотехнологична ултразвукова апаратура, която е над стандартното 3-то ниво на компетентност. Там се прилагат уникални за страната изследвания – ултразвукова ангиография (B-flow) и 4-измерно изобразяване на различни съдови и несъдови структури на тялото. Работим в тесен контакт с ангиолози, съдови хирурзи и ендоваскуларни специалисти от цялата страна и допринасяме за прецизна съдова диагноза без да е необходимо да прилагаме ангиография (т. нар. златен стандарт), при която може да има усложнения“, уточнява проф. Титянова.
Специалистът обаче не крие, че хората масово търсят медицинска помощ и се изследват едва когато се разболеят. Затова проф. Титянова съветва след 40-50 г. да си правят ежегодни профилактични прегледи, включително ултразвуково изследване на шийните и мозъчните артерии, тъй като тогава започват първите клинични прояви на атеросклерозата. „Така могат да се открият скрити заболявания, за които пациентът не подозира, и да се вземат мерки за своевременно лечение и профилактика на евентуални усложнения“, допълва тя. Какво се случва обаче, ако след изследването с ултразвук са открити плаки по кръвоносните съдове? Това е доказателство, че пациентът вече страда от атеросклероза. „В тези случаи личният лекар трябва срочно да назначи изследвания за да идентифицира броя и вида на изменяемите съдови рискови фактори – артериална хипертония, хиперхолесторолемия, захарен диабет, затлъстяване, тютюнопушене сърдечни заболявания, обездвижване, отрицателния стрес и т.н.“, подчертава проф. Титянова.
Повечето съдови промени могат да се контролират чрез подходящи медикаменти, лечение на рисковите заболявания, промяна в стила на живот и многократни лечебни ултразвукови сесии за стабилизиране на плаките. И уточнява, че сравнително малка част от мозъчната атеросклероза се лекува оперативно. „При остър исхемичен инсулт – като резултат от запушване на мозъчни артерии, се прилага венозна тромболиза (отпушването на артерията посредством разграждаща субстанция), но у нас лечението е крайно ограничено, поради късно транспортиране на пациента до болничното заведение – след 3-тия час от началото на инцидента“, не крие проф. Титянова.