петък, 7 октомври, 2022
- Реклама -
НачалоИнтервюНаши учени откриха как да лекуват деменция при паркинсон

Наши учени откриха как да лекуват деменция при паркинсон

Проф. Лъчезар Трайков е директор на Александровска болница от 3 г. Става професор по неврология през 2004 г. във Франция, а през 2007 г. получава високата научна титла още веднъж, вече в България. Ръководи катедрата по неврология на Медицинския факултет в МУ София втори мандат.

– Проф. Трайков, в Александровска болница заработиха нови апарати, закупени с пари по  европрограми. Каква е ползата за пациентите?

– Лечебното заведение получава почти 13 млн. лв. по ОП „Регионално развитие“ и с тях ще закупим апаратура за онкодиагностика и лечение по 26 различни позиции. Благодарение на добрата организация създадена от МЗ и МРРБ, 16 от тях ще дойдат до юни, за останалите предстоят търгове. Седем апарата вече са монтирани и работят. Патологията е обновена с пет нови апарата. Те дават съвсем европейски, нов модерен подход при имуно-хистодиагностиката. С тяхна помощ не само се поставя диагнозата, но и се дават насоки за лечението. Те са необходими, защото при много тумори има специфично лечение с таргетни терапии. В клиниката по патология не бяха купувани нови апарати през последните 20 г.

За диагностика са предвидени още два големи апарата – ядрено-магнитен резонанс, където се надяваме да закупим клас 3D Тесла, и нов ангиограф. Вторият апарат ще даде възможност да се лекуват не само сърдечносъдови заболявания, но и мозъчни малформации. Ангиографът ще бъде монтиран до 25 март.

Ще имаме и робот за клиничната лаборатория, който ще даде възможност за по-голям капацитет при изследванията. Имаме две хирургични клиники и урология, специалистите, които работят там, се нареждат на водещи места у нас. В урологията вече е монтиран съвсем нов апарат за 250 000 лв., който дава възможност за лекуване на видове туморни заболявания на пикочните пътища или легенчетата на бъбрека. Става много по-бързо и безкръвно. Предвидени са още 4 апарата, един от които е холмиум лазер. Той дава възможност за безкръвно и радикално лечение на простатни карциноми. Гарантира до голяма степен удължаването на живота на болните.

В хирургията вече изпробват новия апарат за електрокоагулация – направени са първите операции. Предвидени са още апарати за хирургиите, които диагностицират максимално рано и лекуват всички туморни образувания – на стомаха, червата, панкреаса. Ще имаме и нов остеодензиометър, ехографи за нефрологията, гастроентерологията и неврологията. Това, че успяхме в тази криза да получим толкова много апаратура, е шанс и за българското здравеопазване.

– Наскоро пациенти и лекари вкупом протестираха, че няма възможност да се доплаща за по-качествени медицински изделия, а трябва изцяло пациентът да поеме разхода за тях…

– При нас такива консумативи се използват в по-малки обеми, например специални бримки в урологията. Някои от нещата успяваме някак да ги поемем, но за други не можем. Ето например как са организирани нещата във Франция – ако разчиташ само на основния пакет здравни услуги, получаваш платена на 100% спешна помощ и 60% от останалата. За да е безплатно изцяло болничното лечение, трябва да се осигуряваш в допълнителна здравна каса – това струва 1000-2000 евро на година. Сам си преценяваш риска. Редно е да има такъв регламент и у нас. Ние имаме списък с всички консумативи, предоставен от нашите експерти. В него ясно е указано какво се покрива от касата, и какво трябва да се доплаща от болните. Хората могат да го купят от болницата по цената, която тя е постигнала на търга.

– Парите за здраве все не достигат. Как се справяте финансово?

– За 3 г. успяхме да изплатим задълженията си от 3 млн. лв., увеличихме заплатите с 20% и осигурихме по две минимални заплати на специализиращите лекари. Откъде вземаме тези средства? Почти 60% са от клиничните пътеки, макар че има голям парадокс – в тях недофинансирането е предимно за сметка на лекарския труд. А иначе от тях изкарваме и голяма част от заплатите на работещите в болницата. Да вметна, че медиците остават тук не само заради парите, но и заради други ценности – правят наука, обучават. При нас работят над 100 професори и доценти.

Но ето един пример за извънредни харчове: Председател съм на асоциацията на университетските болници. Във всяка една от тях има пациенти, които надхвърлят поне десетократно сумата, отпускана по клиничната пътека. През 2012 г. постигнахме предварителна договорка с д-р Нели Нешева, която тогава ръководеше касата. Тя беше да изготвим списъци, а от НЗОК обещаха да намерят резерв, с който да платят частично или напълно тези средства. Досега нищо не се е случило. Видя се, че общата сума е много голяма – няколко милиона.

От нас очакват висок морал и умения в лечението. Искаме от медиците да са винаги на ниво, да работят с най-тежките случаи. Не е мислимо да изпратим вкъщи пациент, който не е излекуван, само защото парите за пътеката са свършили. Имали сме какви ли не случаи – касата дава за коремна операция 1000 лв., а реалният разход е 70 000 лв. Всяка университетска болница има такива примери, защото там отиват най-тежките случаи. Списъци извадиха в Пловдив, Варна, Плевен, да не говорим за София. При нас бяха описани 70 случая за една година, надхвърлили десетократно полагащата се сума за лечение.

– Вярно ли е, че лекари от Александровска печелят награди за научни открития?

– В научно отношение българите имат голям потенциал. Американската академия по неврология организира всяка година конгрес, на който две трети от направените съобщения се отхвърлят като некачествени. Това е цветът на научната мисъл в неврологията. Раздават се три награди за чужденци. През 1994 г. я спечелих с тема разработена във Франция, бях много щастлив.

Две от аспирантките ми в две поредни години печелиха тази награда с наука, направена в България. Едната (д-р Шима Мехрабиан) написа съобщение за много редки генетични форми на болестта на Алцхаймер. Ранна диагностика и успяхме да докажем, че някои съвсем нови форми на мутации в два определени гена бяха описани за първи път в България.

Втората аспирантка (д-р Мария Петрова) написа съобщение за ранна диагностика на деменция при Паркинсонова болест. При тези пациенти имаме голям успех с новите терапевтични средства, животът им се удължи съществено. Оказа се, че когато живеят по-дълго, 40-50% от тях на по-късен етап развиват деменция, сходна с тази на болестта на Алцхаймер. Въпросът тук беше: Може ли по нещо да познаем кои са рисковите пациенти? Добрата новина за паркинсониците е, че лекарствата, с които лекуваме алцхаймер, имат при тях дори по-добър ефект. Затова необходимостта от ранно изясняване на диагнозата е още по-голяма – тя може успешно да се повлияе. Това, което докладва аспирантката от България, са едни от първите хипотези и предположения в тази насока.

– Когато откриете рисковите паркинсоници, веднага ли започвате лечението им?

– Не, но ги държим под наблюдение. По-рискови са онези, при които няма тремор – треперене на ръцете. Тези с треперенето са по-защитени. При застрашените от деменция предложихме много евтино е ефективно средство за скрининг, предлагаме да правим такива прегледи всяка година. Не лекуваме здрави хора, но в момента, когато хванем и най-малкия симптом, започваме интервенция и отсрочваме тежките усложнения. Това е шанс за хората.

Аспирант на проф. Ивайло Търнев също спечели американската награда за наследствените нервно-мускулни дегенеративни заболявания. Невролози заедно с началника на клиниката по ендокринология проф. Здравко Каменов направиха съвместна публикация за ранни белези на деменция при пациенти с диабет тип две от третата възраст. Знае се, че това се случва при част от тези хора. Винаги се е спорело дали е въпрос на кръвна захар или на съдови изменения. Успяхме да покажем кои са част от механизмите в този процес.

СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -