Алергичният ринит пре деца и юноши е най-често срещаната алергия. Това обаче далеч не е само заболяване на носа, а на целия организъм и изисква внимателен подход за поставяне на точна диагноза и избор на правилното лечение. Може ли да се прави профилактика на сенната хрема, какво е лечението – по тези и други теми разговаряме с д-р Тихомир Мустаков, специалист по алергология и детски болести в София. Д-р Мустаков бе един от лекторите на 24-тата годишна среща на Фондация МОСТ в курорта Албена, където лекари и журналисти дискутират актуални теми от медицина и здравеопазване.
Д-р Мустаков,
кои са най-често срещаните алергии в юношеската и младежката възраст?
По принцип след 6–7-годишна възраст започва да се оформя водещата роля на алергичната хрема и тогава тя остава най-честата алергична болест при младите хора и в по-късните възрастови периоди. За разлика от инфекциозната, алергичната хрема е проява на системно заболяване. Алергията не е болест на носа. Алергичната хрема е проява на имунна реакция, която засяга целия организъм.
При една трета от пациентите се развива и бронхиална астма. Лечението е не толкова заради самата хрема, а за да предотвратим усложнение и развитие на астма.
Възможно ли е да се прави профилактика на сенната хрема или на алергичния ринит като цяло?
Да, възможно е. Това е едно от най-успешно лекуваните алергични състояния, когато се диагностицира достатъчно рано и когато е налице моноалергия – т.е. алергизация към един, максимум два алергена.
Тогава имаме голям шанс да излекуваме това състояние чрез имунотерапия – метод, подобен на ваксинацията. Провежда се с екстракт от алергена, към който е сенсибилизиран пациентът. Прилага се или като подкожни инжекции, или като капки, поставяни под езика. Това помага в период от 3 до 5 години алергичната реакция да бъде овладяна и то на ниво имунитет, а не само като симптоми, както постигаме с обичайното лекарствено лечение.
Основната задача на алерголога е да направи етиологична диагноза, да се изследват възможните причини и да се намери връзката с истинските алергени.
При част от сенсибилизираните хора могат да се открият антитела, но без клинична проява. Това налага преценка за или против лечение с имунотерапия.
Вижте още: Алергичен ринит и сенна хрема – съвети за предпазване
Сенна хрема или обикновен ринит?
Какви изследвания се правят, за да се прецени евентуално дали имунотерапия би помогнала?
Класическите изследвания за алергия все още са кожните проби с алергени, тъй като те са практичен и удобен метод за изследване на сенсибилизацията на пациента като клетъчна реактивност. Чрез кожните проби установяваме дали антителата, които причиняват алергията, са фиксирани върху тъканите, което всъщност е част от механизма за развитие на астмата.
Другата алтернативна методика е изследването на специфични имуноглобулини клас E (IgE) в серума. Те дават сведения едновременно за множество алергени. Ако предстои имунотерапия, задължително проверяваме резултатите от серумните изследвания и с кожна проба, за да се удостовери дали наистина тези антитела са фиксирани върху тъканите. Ако резултатите са положителни, може да започнем имунотерапия.
Колко дълго продължава лечението с имунотерапия и един курс достатъчен ли е?
Стандартният курс на лечение е 3 до 5 години. Разчита се на трайно излекуване или поне на многогодишна ремисия след провеждането на лечението. В някои случаи, 3 до 5 години от завършване на лечението, може да се проведе втори курс, но това се случва относително рядко, особено ако десенсибилизацията е проведена достатъчно рано и с достатъчно продължително лечение.
Като критерии за това дали имунната система отговаря достатъчно ефективно на лечението, използваме изследването на т. нар. блокиращи антитела. Целта е имунната система да ги произведе в резултат на имунотерапията. Когато тези антитела достигнат достатъчен титър, имаме основание да спрем лечението, да не го провеждаме отново или да го назначим след доста дълъг период от време.
Бихте ли посъветвали пациенти с поленова алергия да си направят изследване за възможна кръстосана алергия с някои храни?
Наистина някои от рисковете при поленова алергия са свързани с реакция към растителни храни. Най-често става дума за ядки, някои подправки или за житни култури, ябълки, моркови, целина. Това са растителни храни, които съдържат сходни молекули с поленовите житни зърна, към които сме установили алергия. Затова при силно изразена поленова алергия обикновено много внимателно изследваме профила на сенсибилизация на пациентите.
Ако се установи такава кръстосана алергия, какво следва да направи пациентът?
Изследването на алергенни компоненти ни помага не само да установим дали има такава сенсибилизация, но и към коя част от алергена е настъпила тя. Това е важно, защото някои от тези части на алергена са по-лабилни, други са по-устойчиви.
Когато става дума за сенсибилизация към по-лабилната част, термичната обработка на храната или ферментацията могат да решат въпроса с поносимостта и пациентите могат да понасят така обработена храна. Докато при алергизация към по-устойчивите части на алергена най-често единственият полезен ход е изключването от диетата.
Бихте ли дали практически съвети за всекидневието на хората, които страдат от поленова алергия или от алергичен ринит?
Бих искал да подсетя хората, които имат симптоми на сенна хрема между април и юни (в някои случаи до септември), но сега се чувстват добре, че сега е моментът да се проведе диагностика на тяхното състояние.
Това ще позволи да се започне своевременна профилактика и евентуална имунотерапия. В повечето случаи периодът е края на декември или началото на януари.
Възможна профилактика при целогодишните алергени е ограничаване на контакта с домашния прах, плесените и евентуално животинската козина. При достатъчно ниска концентрация на алергена симптомите ще изчезнат.
Отнася се за домашните прахови акари и в някои случаи за домашните любимци. Въпросът с домашните любимци е доста сложен, защото някои от тях, като например котката, освен че крият риск от алергизиране, могат да действат и подтискащо на алергията, ако вече такава се е развила. Евентуалното изолиране от алергена (котката) може да доведе до развитие на астма. Така че не са много еднозначни препоръките по отношение на изолирането на домашните любимци.
Моята препоръка е, ако човек има вече някакви алергии, да прецени внимателно дали да си вземе домашен любимец в къщи.
Автор Ина Димитрова