Доц. Здравка Валерианова ръководи Националната болница по онкология от януари 2010 г. Преди това, от 2007 г., ръководи Българския национален раков регистър. Координатор в областта на рака към СЗО. Ръководи европейски проекти в областта на рака и консултира регистрацията на злокачествените заболявания към СЗО. Сертификат за специалист по регистрация на рака от Международната агенция за изследване на рака във Франция и от Националния раков институт в САЩ.
– Доц. Валерианова, онколози непрекъснато се оплакват, че у нас ракът се открива в доста напреднал стадий. Така ли е при вас?
– Наистина напоследьк при нас идват все по-тежки и запуснати случаи, които никой не иска да лекува. Приемаме хората и се опитваме да помогнем, но тяхното лечение е много скьпо и в повечето случаи е за сметка на бюджета на болницата. Тези хора са от различни градове в страната. Сред тях има и много неосигурени лица. За социално слабите си има определен ред. Прави се проверка чрез социалните служби и когато те потвърдят, приемаме хората за лечение. Те обаче имат право само на два безплатни прегледа в рамките на месец след изписването, а след това някой трябва да поеме грижата за тях.Когато са неосигурени, няма кой да поеме тяхната диспансеризация и лечение по-нататък.
– Защо се получава така?
– Когато се променя нормативната уредба, трябва да се питат специалисти, а не тя да се прави от хора, които не са запознати с материята. Няколко пъти са викани онколозите в МЗ преди една година. Питат ни, ние казваме какво да се прави, но то не става.
– Какво конкретно сте предлагали?
– Всичко, което предлагаме, засяга пряко пациентите. Не е сьвсем ясно, например, какво и как ще се плаща за диспансеризацията, как ще бъде отчитането. Въобще не е ясно как ще става отчитането и на регистрацията на рака. Има и нещо ново, което разбрах за онкодиспансерите, които сега са комплексни центрове. Регистрацията ще се извършва от всички останали лечебни заведения, но не и от тях. Парадокс е, че точно те имат сьздадени регионални регистри и знаят как да го правят, но нямат право по новата методика. Не е добре направено разграничението между регистрация и диспансеризация на онкологично болен. Между раковия регистър, който води на отчет новооткритите случаи и дава информация за заболеваемостта и лечението на болните и различните терапевтични схеми. По-рано имаше информационна система, която събираше данни за всички онкоболни и тяхното лечение, но с годините тя остаря и стана неефективна. Тази система спря да функционира и много често сега се бьрка липсата на регистьр за лекарствата с такьв за регистрация на рака. Понастоящем няма електронен регистьр за лекарствата, а не за болните от рак. За новите случаи сьс заболяването има информация, но не се проследява електронно каква терапия получават те. Няма единен регистър на лекарствата. Непрекъснато казваме, че болните се увеличават, а също и запуснатите случаи. Зовем да се обърне повече внимание на профилактиката. Искаме да въведем национална скринингова програма и такава за контрол на рака. Но са малко нещата които се случват.
– С какво трябва да започнем при скрининга?
– Час по-скоро да въведем национална скринингова програма при тези видове тумори, за които тя е доказала своята ефективност – рак на гърдата, на маточната шийка и на дебелото черво. Сьздадена е работна група, която прави програма за превенция на хроничните неинфекциозни заболявания. Освен онкологичните и сърдечносъдовите заболявания тук се включват още диабета и хроничните белодробни болести. Институциите обаче трябва да осигурят финансиране на тази интегрирана програма. Освен това нещата не опират само до пари, а и до ефективна и добра организация.
– От миналата година мъжете над 50 г. имат право на едно безплатно изследване на кръв за рак на простатата, а жените – на мамография. Това не е ли част от такава програма?
– Нека да не бъркаме тези две неща – скрининг и профилактика. Това не е скрининг, а профилактичен преглед.
– Каква е разликата? В други страни пращат писма на хората да се явят на преглед…
– Разликата е, че е създадена организация, която се занимава само и единствено със скрининга – кои хора и кога да се извикат, как да се върне обратната информация, какви индикатори да бъдат изчислени и проследени, как да се направи анализът. Важно е сьздаването и на скринингов регистьр.
– Какво може да се очаква?
– Преди месец бях на съвещание в Милано, където се сьобшаваха най-новите резултати от преживяемостта на онкоболните в различни страни. Най-ниските показатели бяха отчетени при децата и при възрастните с някои локализации на рака в България. Изчисленията са на експерти от Европа. Нещо трябва да се направи и това е ефективна профилактика и ефективен скрининг. Рационално инвестиране на пари в онкологията.
– Справят ли се болниците в страната с диагностицирането на туморите?
– Лечебните заведения, които все повече се роят, вземат по-леките случаи, а по-тежките и тези, които не подлежат на лечение, ги изпращат в университетските или специализирани болници като нашата. Но докато това стане, се забавят диагнозата и лечението. Това е една от причините за ниската преживяемост. Друга е липсата на ефективна профилактика. Скринингът е вторична профилактика, а първичната са факторите от околната среда, които влияят на здравето – пушенето, храненето, физическата активност, злоупотребата с алкохол. Силно подкрепям пълната забраната за пушене на закрити обществени места.
Ранното откриване зависи от редовното ходене на профилактични прегледи. Хората трябва да знаят кога да потърсят лекарска помощ и да настояват да ги насочват към специалист или лечебно заведение, където могат да им назначат адекватна терапия при наличие на заболяване. Всеки иска да лекува онкологично болни, да ги диспансеризира, да ги регистрира, но не всеки има капацитета и възможностите да го направи.
– Кои са проблемите на цялостното лечение на онкоболните у нас?
– Не е уредено какво се прави с терминално болните, за които вече са изчерпани всички терапевтични възможности. Те трябва да преминат на опиати и се нуждаят от палиативни грижи. У нас няма организирана система как да се облекчат последните дни на онкоболните. Неслучайно, Световната здравна организация проведе работен семинар във Враца на тази тема, но все още нищо сьществено не се е променило.
– Болницата по онкология в София ще получи нова апаратура с европари. Какво ново да очакват пациентите?
– Час по-скоро искаме да започне строежа на новия лъчетерапевтичен комплекс. По европейски програми ще се изграждат 4 бункера, за които до 2 г. ще бъдат закупени два нови линейни ускорителя за лъчелечение. На по-късен етап ще има още два подобни апарата. Съвсем отскоро сме в нова санирана сграда по проекта „Енергийна ефективност“. За 2011 г. изпълнихме 100% инвестиционната си програма – купихме нова техника, която вече се използва в клиниките. Въведохме нов метод на лечение – брахитерапията при рак на простатата. При нас се извършват немално клинични изпитвания на нови медикаменти, които дават достъп на болните до нови лекарствени препарати и то безплатно. Почти завършено е белодробното отделение и се надяваме то скоро да заработи. Подали сме няколко проекта за цялостно обзавеждане и обновяване на няколко наши клиники и очакваме подкрепа от МЗ. Получихме 1,2 млн. лв. за нова гама-камера и сега сме в процедура по закупуването й. Изграждат се и нови помещения за нея.
Ръководи Националната Болница по Онкология от м. Януари 2010г.
2007-2010 Ръководител на Български Национален Раков Регистър
Доктор по медицина и доцент по онкология
Координатор в областта на рака към СЗО
Ръководител на европейски проекти в областта на рака и консултант по регистрация на злокачествените заболявания към СЗО
Сертификат за специалист по регистрация на рака от Международната агенция за изследване на рака във Франция
Сертификат за специалист по правенция и контрол на рака от Националния раков институт в САЩ
Експерт по акредитация на на лечебни заведения
Сертифицириран вътрешен одитор на системи за управление на качеството
Учен и преподавател в областта на регистрацията и епидемиологията на рака, профилактиката и раковия контрол