Александър Маринов е на 81 години, но живее активно и съдейства за учредяването в България на клон на европейската организация на простатно болните Europa Uomo. Смело казва: Излекувах се от рака на простатата! Затова се застъпва за каузата на пациентите. Ето какво разказа той за своята съдба малко след старта на информационна кампания за това заболяване: На 78 при едно рутинно изследване на простата се установи, че имам леко калцирани възелчета от уролога, който ми препоръча да отида да си направя биопсия. Даде ми направление, отидох в Раковата болница, направиха ми биопсията. След 10 дни резултатът беше, че имам рак на простатата.
Ранната биопсия помогна с това, че ракът е ограничен само в простатата. Рискът при мен беше, че мога да си изгубя простатата, но няма да си загубя живота. И ето, аз съм след 4 години жив и здрав пред вас. Много е важно, когато отидете при лекар, да отворите нацяло сърцето си и да разкажете всичко, от което имате опасение. И разбира се, аз апелирам и към лекарите да обърнат внимание на всеки болен и да се води един диалог, защото в диалог винаги ще се стигне до някакво решение.
Човек винаги трябва да бъде оптимист. Аз съм привърженик на старата латинска максима Dum Spiro Spero – „Докато дишам, надявам се“ и така трябва да бъде. Човек трябва да вярва в собствените си сили и да вярва в усилията на другите, че искат да му помогнат. Защото всеки лекар иска да ни помогне – в това съм сигурен.
Europa UOMO е организация, която е създадена преди 15 години и то благодарение на това, че в Европа, поне дотогава, годишно около 2 милиона души са били с рак на простатата и много смъртни случаи са регистрирани, и целта е тези 2 милиона души да не се увеличават, а да намаляват, като своевременно профилактиката навлезе в съзнанието на хората, за да не се увеличава двумилионната бройка, а да намалява.
Целта на тази организация е да е запали пламъчето в душите на хората да могат отрано да вземат мерки при първи симптоми. И даже да няма симптоми, да се подложат на лекарски преглед, който ако докаже, че са живи и здрави и нямат някаква симптоматика, която да е опасно – окей. Но ако има и най-малкото съмнение, веднага да вземат мерки и да започнат едно изследване и евентуално лечение. Разбира се взаимното общуване, споделянето на проблемите е много важно, защото един излекуван пациент може да служи като пътеводна звезда на всички останали.
Редактор Илиана Ангелова