Повече пресни плодове и зеленчуци и по-малко захар, сол и мазнини ще присъстват на трапезата в детските градини, домове и лагери от есента, обясниха експерти от здравното министерство. От 15 септември влиза в сила новата наредба за храненето при малчугани от 3 до 7 г. Досега имаше разпоредби за здравословно хранене само в училищните лавки и столове. Наредбата е част от пакета документи, които МЗ готви за храненето при децата, обясни д-р Ангел Кунчев. Скоро ще бъде готова и тази за храненето в яслите. Експертите са обезпокоени от най-новите данни за проблемите с килограмите при малките. 11,7% от децата на 3-6 г. са със свръхтегло, а 5,6% имат дори затлъстяване.
Наредбата описва не само качеството на храната, която се дава на малките, но посочва и режима на хранене, а също и технологията, по която ще се приготвя храната, обясни д-р Нелия Микушинска, експерт от МЗ. При целодневното хранене се въвежда една допълнителна закуска сутрин. Тя ще е от пресни плодове, нарязани или като плодова салата. Те, както и зеленчуците за салата на обяд, ще се режат непосредствено преди консумация, подчерта д-р Микушинска. Сега имало практика това да се прави от сутринта. Пърженото се ограничава до два пъти седмично, като използваната мазнина се изхвърля, а не да се слага в готвеното. Препоръчителните начини за приготвяне на храната са варене, печене и задушаване. Въвежда се изискване медицински специалист да участва при съставяне на менюто, а технолог ще участва в готвенето. Рецептурника за детските градини ще бъде пренаписан, така че да отговаря на новата наредба. Ще се впишат и промените в начина на приготвяне на храната.
В менюто на малките всеки ден трябва да има поне по един представител на зърнените храни и картофите, зеленчуците, плодовете, млякото и млечните продукти, месото – птици, риба, яйца. Поне четири пъти в седмицата децата трябва да ядат пълнозърнест хляб, овесени ядки, жито, елда или просо. Във всички тестени и картофени изделия пък трябва да има малко мазнини, сол и захар. Задължително е децата до 5 г. да ядат на ден поне по 300 г зеленчуци и плодове, а до 7 г. – по 350 г. Туршиите се допускат само през зимата и то веднъж седмично. Експиртшти препоръчват конфитюрите и мармаладите да са с над 60% плодово съдържание, като не се допуска плодови сладка с добавена захар над 50%. Всеки ден в менюто на малчуганите трябва да има най-малко 350 г кисело или прясно мляко без захар и поне 25 – 30 г сирене. Съдържанието на мазнини в млякото ще е 2% поне в два дни от седмицата, а в останалите може да бъде от 3% до 3,6%. Айрянът пък трябва да бъде без сол. Месото трябва да е без видими тлъстини, сухожилия и кости, а птичето – без кожа. Каймата трябва да е с до 30% мазнини в сухото вещество.В градините няма да се дават кебапчета, кюфтета, кърначета, наденици, които имат високо съдържание на мазнини, сол и други добавки. Колбасите се забраняват за основни ястия. Децата ще хапват риба поне веднъж седмично.
Газирани напитки и такива с оцветители и много захар няма да се предлагат. Малките ще утоляват жаждата си предимно с вода. Соковете пък трябва да са 100% натурални, допускат се млечни напитки, чай и боза. За да ограничат сладкото, децата ще имат право на торти и шоколади само два пъти седмично. На масичките им няма да има солници. Контролът по спазването на новите правила ще се упражнява от регионалните здравни инспекции. Предписанията са особено важни при малките, защото те не избират сами храната си като възрастните, коментира д-р Кунчев. Постигането на главната цел – здравословно хранене, обаче едва ли ще стане без подкрепата на семействата, допълни той. Макар че все повече възрастни се интересували от принципите му, имало и такива домакинства, където закуската се замества с чипс и вафли. BZ