Оказва се, че не само какво и колко ядем има значение за здравето ни, но и кога се храним. Ново изследване, публикувано в eBioMedicine (2025; DOI: 10.1016/j.ebiom.2025.105737), установява, че времето на храненe през деня оказва съществено влияние върху инсулиновата чувствителност – особено при хора с по-ранен хронотип (т.нар. „ранобудни“).
Късното хранене намалява инсулиновата чувствителност
Проучването разкрива, че обилното хранене във втората половина на деня е свързано с намалена инсулинова чувствителност. Това означава, че тялото се нуждае от повече инсулин, за да усвои глюкозата, което може да доведе до нейното складиране като мазнина. В дългосрочен план това увеличава риска от развитие на затлъстяване и диабет тип 2.
Тези изводи са особено валидни за хора с ранен хронотип – онези, които се събуждат рано и са най-активни в първата половина на деня. При тях късното хранене още по-силно нарушава ефективността на метаболизма.
Инсулиновата резистентност свързана с часа, в който приемаме най-много храна
Екип, ръководен от д-р Олга Рамих от Германския институт по човешко хранене (DIfE) в Потсдам-Ребрюке, анализира данни от 46 двойки близнаци – еднояйчни и двуяйчни – без диабет, в рамките на изследването NUGAT („NUtriGenomic Analysis in Twins“). Участниците водили хранителен дневник в продължение на пет дни, записвайки кога и колко са яли.
На база тази информация учените изчислили така наречената „средна точка на калориите“ – моментът от денонощието, в който участниците са консумирали половината от дневния си калориен прием. Тази стойност е съпоставена с техния циркаден ритъм и резултатите от орален глюкозотолерантен тест (OGTT).
Резултатите показват, че участниците, чиято калорийна средна точка е по-рано през деня, имат значително по-добра инсулинова чувствителност. Обратно – тези, които поемат основната част от калориите си по-късно, показват по-слаба метаболитна ефективност и вече имат по-висок индекс на телесна маса и обиколка на талията, въпреки че са средно на възраст едва 31,9 години.
Гените също влияят
Интересен аспект на изследването е възможността да се проследи наследствената предопределеност на хранителното поведение. Оказва се, че времето на първото хранене за деня е до 59,2% генетично предопределено, а началото и продължителността на съня – около 50–58%.
Обратно, времето на последното хранене за деня показва по-ниска наследственост – едва 29,3%, което предполага, че вечерните ни хранителни навици са по-силно повлияни от културна среда и лични навици – и съответно подлежат на промяна.
Какви са основните изводи?
Според д-р Рамих, един от най-добрите начини да подобрим метаболизма си и да се предпазим от развитие на диабет тип 2, е да преместим основния си калориен прием към първата половина на деня. Това е особено важно както за по-младите, така и за по-възрастните хора, тъй като синхронизирането на храненията с биологичния ни часовник може да има дългосрочни ползи за здравето.
Редактор Ина Димитрова