Проф. Кристиан Манеголд ръководи интердисциплинарното звено по торакална онкология към Клиниката по хирургия на Медицинския център на Университета в Хайделберг, който се намира в Манхайм, Германия. Специалист е по вътрешни болести и онкология. Проф. Манеголд поддържа добри контакти с българските си колеги и гостува у нас по покана на Българската асоциация по медицинска онкология.
Проф. Манеголд, защо точната диагноза е толкова важна при рака на белия дроб?
– Съвременните технологии, генетиката и молекулната медицина позволяват прецизна диагностика при рака на белия дроб, каквато не беше възможна преди 20-25 г. Недребноклетъчният е най-голямата група, той се открива при над 80% от пациентите. Дребноклетъчният намалява, защото това е всъщност ракът, свързан еднозначно с пушенето, а пушачите стават все по-малко. Има и други видове – плоскоклетъчният и неплоскоклетъчният, аденокарциноми и др. Дали ще са периферни или централни тумори също има донякъде връзка с пушенето. Неприятното е, че все по-често откриваме този вид тумори и при непушачи. Вероятно причините са генетични, но не се знае съвсем точно.
Точната диагноза има голямо значение за терапията. Сега подходът е много по-диференциран. Още не можем да излекуваме болестта напълно, но можем да подходим индивидуализирано и много по-ефективно, да изберем терапия според хистологичния или генетичния тип. Голям успех е, че днес можем да поискаме от патолога или молекулярния биолог да ни даде много по-подробен доклад за особеностите на тумора при конкретния пациент.
| ОЩЕ ПО ТЕМАТА |
| Таргетна терапия превръща рака на белия дроб в хронична болест |
| Ново лекарство за рак на белия дроб удължава живота |
| Кръвен тест открива 14 видове рак |
| Какво представлява белодробният емфизем? |
Какви са предимствата за пациента?
– Терапията е по-близо до реалните нужди на болния. Имаме на разположение медикаменти, които са специално насочени към определен хистотип или генотип. Лекарствата обаче са и токсични, затова трябва много внимателно да се прецени коя е най-подходящата терапия. При стария подход се прилагаха един куп лекарства с много странични ефекти. Индивидуализираната медицина има голямо предимство, тя е с по-голяма ефективност, намалява се токсичността.
Има случаи, когато млади жени на 30-35 г. умират от рак на белия дроб. Защо понякога химиотерапията не помага?
– Наистина има жени и млади хора, които се разболяват, дори ако не са пушили. Тогава става дума за генетично съвсем различно заболяване от рака, който развиват пушачите. Понякога генетичната предизпозиция е много важна. Трябва да се направи генетично изследване, доколкото това е възможно в съвременните условия. Химиотерапията е основатана терапията при вече метастазирало заболяване, но има ограничен спектър на приложение. Действа определено време, но само при определена група. Напълно е възможно да не се постигне успех при някои пациенти. Може дори да има негативи от терапията заради токсичността на лекарствата.
Разполагаме и с таргетни терапии, например срещу мутациите на EGF (epidermal growth factor). Появяват се и нови медикаменти. Новите таргетни медикаменти се комбинират с химиотерапията, използването им не означава, че тя ще бъде забравена.
Основната полза за пациента е същественото увеличаване продължителността на живота, а и лекарствата се понасят по-добре. Ако преди години средната преживяемост беше 10 месеца, днес тя е 15-16, дори 20 месеца. Това е крачка в правилната посока, макар че не сме постигнали още окончателен успех над болестта.
Лекарите не бива да забравят, че рак на белия дроб може да бъде диагностициран и при млади жени, които не са пушили. Вероятно има значение и замърсяването на околната среда, но все пак пушенето остава основен рисков фактор. Затова трябва да се правят активни кампании, насочени към младите хора. В индустриалните страни се отбелязва ръст на болестта при жените. Ако мъжът пуши, има голяма вероятност неговата съпруга да си отиде от рак на белия дроб.
На колко години е най-младият ви пациент с рак на белия дроб?
– Виждал съм пациенти на 30-40 г. Иначе болестта е проблем на напредналата възраст. Ако е при пушач, туморът се открива най-често на около 65 г., но може и над 70 г. Пациентите са възрастни и има значение за терапията. Когато се назначава химиотерапия трябва да бъдат взети предвид съпътстващите заболявания, да се съобразяват страничните ефекти. Токсичността е тема с много етични въпроси: Ако не можем да излекуваме пациента, доколко трябва да го подлагаме на изпитанието да приема тежки медикаменти, които може да влошат качеството му на живот? Онкологът има сериозна дилема – да се опита максимално да удължи живота на пациента, дори с цената на страдание, рискове за здравето, или да го остави да си изживее дните, които са преброени, без излишни мъки. Трябва да се направи разумна преценка.
Защо няма ефективен скринингов метод при рака на белия дроб?
– Правени са много опити за скрининг, и сега се прави много с модерните техологии, но ранното откриване на тези тумори е наистина голямо предизвикателство. Времето, през което се развива дребноклетъчният рак, е доста кратко. Не можем да товарим пациентите през кратки периоди с рентгенови снимки или изследване на компютърен томограф. Разумно е такива прегледи да се правят поне през 6 или 12 месеца. Това обаче също така е много скъпо, ако се прилага масово. Успехът – да открием навреме нещо в ранен стадий, е малко вероятен. Излиза, че сме похарчили голяма сума пари за нищо. Трябва да се преценят по-точно рисковите групи и евентуално да се прецени кои да бъдат наблюдавани. Освен това, ако ревностно търсим нещо, това е притеснително за самия пациент.
Може ли рентгеново изследване да открие тумора?
– Съвременните технологии позволяват да се видят и съвсем малките лезии. Само че когато те вече се видждат, обикновено вече има много тумори и още повече туморни клетки в организма. Заболяването отдавна се е развило в организма.
Вярно ли е, че ракът на белия дроб образува много метастази?
– Ракът на белия дроб има голям потенциал да образува много метастази и това го отличава – най-често в черния дроб, костите и мозъка. Хирургът е убеден, че е изчистил всичко, но след 1-2 г. много често се появяват метастази. Затова днес се прилага не само операция, а и химиотерапия, понякога тя се назначава преди самата хирургична намеса. Целта е да се отложат във времено евентуалните метастази.
Какво очаквате от визитата си в България?
– Имам специална връзка със страната ви. Идвам вече доста пъти тук, познавам доста лекари, а също и пациенти, дори консултирам някои от тях. Те искат да дойдат за преглед при мене в Манхайм, но аз им казвам, че едва ли ще чуят нещо по-различно от това, което им се казва тук. По-добре е, ако пациентът се лекува в собствената си страна, където разбира езика, има подкрепата на близките и приятелите.
Препоръчвате ли да се търси второ мнение?
– В Европа има специални центрове, където може да се потърси допълнителна консултация. В Германия здравните каси заплащат за второ мнение. Пациентът в крайна сметка е човек. Ако няма доверие в лекаря, редно е да потърси помощ от друг. За мен не е проблем, ако пациентите ме попитат къде да отидат за второ мнение. Насочвам ги. Когато чуят същото, те някак си се успокояват, че са на прав път. Това е важно и е част от психологическата подкрепа за онкоболните.
Автор Илияна Ангелова