В човешкото тяло селенът изпълнява функции, подобни на тези, свързани с витамин Е. Той е част от ензим, който свързва свободните радикали, получени при окисляване на мастни киселини. Едно от най-важните му свойства е свързано с образуването на тиреоидни хормони.
Този толкова важен за здравето микроелемент е била открит през 1818 г. от шведския химик Берцелиус. Едва през 1975 г. обаче е установено, че той се среща естествено и в човешкото тяло.
Съдържанието му в организма е около 10-15 mg. Голяма част от него се съдържа в мускулите, черния дроб, бъбреците и сърцето. Усвоява се в горните части на тънките черва и се изхвърля от тялото главно чрез урината.
Препоръчителен дневен прием
Препоръките за адекватен дневен прием са 0,8-1 μg на килограм телесно тегло, което прави около 30-70 μg при възрастни.
Тази дневна доза може да се набави с:
- 10 грама пъстърва;
- 35 г херинга;
- 45 г риба тон;
- 90 г свински или пилешки черен дроб;
- 100 г бобови растения;
- 120 g ядки (най-много има в бразилския орех, но и в другите);
- 350 г месо.
Добрите източници са както някои животински, така и растителни протеини. Особено богати на него са дреболии, месо и риба, зърнени храни, ядки и бобови растения, както и някои гъби. За предпочитане е да се купуват органични продукти. За производството им не се използват торове със сяра, затова те съдържат повече селен.
Паралелно с това се препоръчва приемът на храни с високо съдържание на витамини А, С и Е, тъй като те подобряват бионаличността му в организма.
Какво представлява микроелементът
Селенът е основен микроелемент, важна съставна част на защитните ензими, които играят роля за детокс процесите в организма. В ролята си на антиоксидант отблъсква свободните радикали, които се образуват всекидневно в тялото под въздействието на токсини, цигарен дим и стрес.
Има благоприятно влияние върху хода на сърдечно-съдовите заболявания. Селен се предписва като помощна терапия и при Тиреоидит на Хашимото. Използват го като допълваща терапия при рак, увредена имунна защита, остри и хронични инфекции. Има кръвни тестове, които може да определят нивото му.
Значение за здравето
Селенът е компонент на важни ензими и помага (в състава на ензима глутатион пероксидаза) клетките на тялото в защитата им срещу агресивни метаболити, така наречените свободни радикали. Затова спада към групата на антиоксидантите, подобно на витамините А, С и Е.
Свободните радикали се образуват при всички метаболитни процеси, като те могат да повредят клетките на тялото и генетичния материал, съдържащ се в тях (ДНК). По този начин отварят вратата за мутации на клетките и възникването на рак.
Има научни наблюдения, че в райони, където храната на хората е естествено богата на елемента, онкологичните и сърдечносъдовите заболявания са по-редки. Затова се смята, че микроелементът има известен защитен ефект срещу рак и атеросклероза.
Експериментални проучвания показват, че той може да предотврати рака. В добавка той пази организма от токсичното влияние на съединения с тежки метали (кадмий, олово, арсеник, живак). Неутрализира вредите от излагането на радиация и ултравиолетови лъчи.
При болните от рак е установено, че адекватното снабдяване със селен подобрява поносимостта на химиотерапията и страничните ефекти от лъчетерапията, без това да намалява тяхната ефективност.
Поради тази причина в много клиники микроелементът се дава като поддържащо лечение при различни тумори в дневна доза до 200-300 мг (моля, консултирайте се с вашия лекар, преди да приемате с такава цел). Някои международни проучвания твърдят, че може да помогне срещу образуването на тумори на кожата, черния дроб, простатата и дебелото черво.
Ролята му за щитовидната жлеза
Проучванията показват, че при някои заболявания на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото, болестта на Грейвс) приемът на селен подобрява общото състояние и някои от симптомите. Влияе положително за преобразуването на L-тироксин (Т4), който се приема като лекарство, в биоактивната му форма Т3.
Щитовидната жлеза е най-богатият на селен орган в човешкото тяло – 600 до 1240 мг/кг. За сравнение – бъбреците съдържат 771 мг/кг, черният дроб – 291 мг/кг, а белият дроб – 132 мг/кг. Причината е, че при синтеза на хормоните на щитовидната жлеза, непрекъснато се образува токсичният водороден супероксид. За неговото неутрализиране е необходим ензимът глутатионпероксидаза, който съдържа селеноцистеин. Това обяснява доц. Йоахим Фелдкамп от град Билефелд, Германия, цитиран от немския “Фармацевтичен вестник”. Освен това още едно биоактивно вещество, което неутрализира свободните радикали – тиоредоксинредуктаза, зависи от селена.
Увеличеното отделяне на токсични окислени радикали може да причини разрушаване на някои клетки. Затова достатъчният прием на селен има положително въздействие върху възпалителните промени и хистологичната картина при пациенти с хашимото, пояснява доц. Фелдкамп. Има проучвания, които са потвърдили положителния ефект на селена за намаляване на антителата при това автоимунно заболяване.
Помага на имунната система в комбинация с цинк
Микроелементът оказва положителен ефект върху имунната система. Селенът укрепва защитните сили на организма – особено добре действа с комбинация с цинк. Двата елемента са от помощ при отравяне на кръвта или инфекция с ХИВ. При пациенти с автоимунни заболявания на червата, ревматични заболявания или алергична астма, курсът на лечение може да бъде благоприятно повлиян от приема на селен.
През зимата, когато боледуваме по-често, тялото се нуждае от много селен. В студените месеци може да го приемате и като хранителна добавка. Ако вече сте хванали настинка, тези допълнителни към храната дози биха помогнали за облекчаване на симптомите и съкращаване на боледуването.
Кога има дефицит
В някои райони на Европа почвите са бедни на селен, а това се отразява и на съдържанието на елемента в растителните храни. Използването на торове със сяра допълнително намалява тези количества. Сярата се поема от растенията вместо селена. От друга страна микроелементът се добавя често в храната на животните, за да не боледуват те толкова често.
Поради всички изброени причини, животинските протеини често са по-добрият източник.
Дефицитът му може да се установи при хора, които се хранят само с растителна храна, при някои възрастни с недобро хранене, алкохолици и пациенти на диализа.
Недостиг може да възникне и когато организмът изхвърля повече от него. Може да се случи при продължителни диарии, но също и чрез урината при диабет, тежки бъбречни заболявания и възпалителни състояния в стомашно-чревния тракт, например улцерозен колит. Повишени са нуждите от елемента при бременност, при обилна менструация, също и по време на кърмене.
Недостиг – има ли последици
Все още не е достатъчно проучено какви може да са последиците от дефицита му. В някои райони на Китай и Централна Русия, където почвите са изключително бедни на селен, се наблюдават най-тежките заболявания на сърдечния мускул и на ставите. Става дума за т.нар. Болест на КАшин-Бек, но не е напълно изяснена дали тя се дължи само на недостиг на микроелемента или има и други фактори.
По-нови изследвания установяват връзка между ниските нива на селен и високото кръвно, смущения в обмяната на мазнините (дислипидемия), както и възникването на атеросклероза. Има сведения, че се влошават и репродуктивните способности при липса на този елемент. Жени, претърпели спонтанен аборт, се оказват с екстремно ниски нива. При мъжете липсата му може да накърни съзряването и подвижността на сперматозоидите.
Има ли риск от предозиране
По-големите концентрации имат отровно действие. По принцип тялото изхвърля с урината излишните количества. Ако обаче човек продължава дълго време да приема добавки в по-големи количества, може да се стигне до някои оплаквания. Например косопад, смущения в работата на нервите и черния дроб, слабост на сърдечния мускул.