Билки и добавки при онкологично заболяване невинаги са уместни. Лечението на рака се намесва по мноог специфичен начин в имунната система, не става дума просто за нейното стимулиране. Това обяснява в интервю председателят на Българското онкологично научно дружество проф. Асен Дудов, който работи в Онкологичния център на Аджъбадем Сити Клиник. Той разказва кои са новите терапии, които навлязоха в медицинската онкология през последните десетилетия и как те промениха лечението на рака.
Проф. Дудов, има ли бум на рака в България, както се говори понякога?
По-скоро е налице все по-голяма информираност по темата. Хората по-често говорят открито за тези заболявания. Вече сме задължени като лекари да съобщаваме ясно и точно диагнозата на пациентите. Трябва да ги информираме на достъпен език за предлаганото лечение и прогнозата.
В момента общата цифра е около 300-320 хиляди онкоболни в страната. Всяка година се добавят 5-7%. В това число обаче влизат и пациенти, които вече са се излекували от рака, но така или иначе преди време са били диагностицирани.
Все се говори, че ракът е лечим. Така ли е наистина?
Така е. 5-годишната преживяемост е измерител, който онколозите ползват за отчитане на ефективността на лечението. През 1900 г. например при болните с рак тя е била едва 5%. През 1990 г. нараства до 50%. Днес вече е над 87%. 5-годишната преживяемост не означава, че пациентите живеят само 5 г.
Днес все повече се говори за качество на живот, стремежът е операцията или лъчелечението да не инвалидизират хората. Смея да твърдя, че вече имаме изравняване с европейските стандарти за съхраняване на качеството на живота.
Хората все повече обръщат внимание на здравето си, по-информирани са. Напоследък не виждаме тежки запуснати случаи на рак, когато на пациента почти не може да му се помогне.
Билки, витамини и добавки при рак
Пациентите с рак често търсят добавки или билки за усилване на имунитета. Това правилно ли е?
Имунитетът е доста сложна саморегулираща се система, която обаче може да се потисне с някои дълготрайни лоши навици. Например ако човек е алкохолик, не се храни пълноценно, а освен това пуши много и не се движи. Освен това имунитетът няма съвсем пряко отношение към онкологичните заболявания. Лечението на рака не бива да се разбира като засилване на имунитета. Това не става автоматично.
Да, наистина онкологичните лекарства модифицират, променят определени части от имунитета. Правят ги стотици, а понякога хиляди пъти по-активни и имат определени въздействия върху определена туморна група. Това не може да стане по никакъв друг начин, освен с точно тези медикаменти. Струвало е десетилетия на генетични и други изследвания, докато бъдат създадени тези лекарства.
Въпреки това те също имат нежелани въздействия, които понякога свръхфорсират части от собствената имунна система. Така тя може да разпознае части от собствения организъм – органи и тъкани, като чужди. Тези странични ефекти не са никак малки. Могат да бъдат например разпознаване на тъканите на белия дроб като чужди. Тогава се развиват възпалителни процеси, които са небактериални, а вследствие на лекарственото лечение. Появяват се големи количества съединителна тъкан. Пациентът развива състояние на тежък пневмонит и може да загине от дихателна недостатъчност. Имали сме пациентка, при която лекарство, прилагано за особена кожна форма на рак, накара имунната й система да разпознае черния дроб като чужд. Тя получи автоимунен хепатит. Загина от това в рамките на едно денонощие.
Как онкоболните могат да си помогнат сами?
Повлияването на имунитета при рак не може да се постигне с хранителни добавки. Пациентите могат да си помогнат по-скоро като приемат витамини и някои полезни вещества, но дотолкова, че да останат в добра обща форма и тонус. Например дефицитът на витамин В12 лежи в основата на спонтанните генетични аномалии при рака на млечната жлеза.
Чувам, че понякога онкоболните биват съветвани да не ядат месо или мляко, твърди се, че те хранели туморите. Това са несериозни неща. За съжаление понякога хората са податливи, четат и вярват на какви ли не неща, написани в интернет.
Нека се грижат за общото си състояние. Да не спират едни или други продукти от балансираното меню. Не бива да се допуска анемия. Човек трябва да има сили, за да издържи лечението.
Дори не препоръчвам на тежките пушачи рязко спиране на цигарите. Някой е пушил десетилетия по една-две кутии на ден и сега изведнъж решава да ги спре точно преди лечението. Това се възприема от организма като силен стрес в момент, когато има и друго голямо изпитание – болестта. По-добре е да ги намали, защото вече е развил рак, а стресът ще му попречи да бъде в добро състояние и може да провали лечението.
Антрациклини, таргетна терапия и имунотерапия при рак
Кои са най-важните новости в лечението на рака?
Новите онкологични технологии преминаха няколко основни етапа за последните 30 г. Първо навлязоха антрациклините, които пречупиха хода на рака на гърдата. Те се прилагат след радикална операция дори в напреднали стадии. Приложени профилактично – адювантно, водят до излекуване на пациентките.
Точно когато си мислехме, че скоро няма да има нищо ново, се появи групата на таксаните, които направиха прелом при рака на яйчника. Те го превърнаха в една изключително излечима локализация, дори в напреднали стадии след оперативно лечение. Дори когато ракът е напреднал и не може да се оперира, пациентите живеят дълги години след химиотерапия с подобни лекарства.
Когато си мислехме, че са изчерпани възможностите на класическите противотуморни лекарства, в нашата практика навлязоха таргетните терапии, наричани още прицелни или мишенни. Те работят на следния – принцип – прицелват се в своята мишена – определен рецептор в туморната клетка. Влизат като ключ в ключалка и изключват сигнала който се предава към тяхното ядро за делене. Така успяват да предизвикат смъртта на раковата клетка.
За да разберете по-добре, ще припомня, че при рака има един интересен феномен – неговите клетки са безсмъртни. Всяка клетка в човешкото тяло и дори в растенията, има програмиран живот. Още при нейното зараждане е ясно, приблизително колко дълго ще живее. Така е при клетките на епидермиса, при червените кръвни клетки и всички останали, макар животът им да е различно дълъг. Винаги има един приблизителен край. Нарича се апоптоза – програмирана клетъчна смърт.
Този механизъм е изключен при раковите клетки и само външно въздействие може да блокира ДНК на раковата клетка, за да бъде доведена тя до смърт. Това става чрез класическата химиотерапия, чрез лъчелечение и чрез новите прицелни терапии.
Точно когато си мислехме, че и този подход е стигнал своите граници, един клон на онкологията – имуноонкология, отвори широко врати. Първо приложението беше за меланом – вид злокачествен рак на кожата, но след това и за редица други локализации като рак на белия дроб и на пикочния мехур.
Новите терапии – за кого са подходящи и какво да очакваме
Може ли да ни кажете какво да очакваме в близко бъдеще от новите терапии?
Сега вървят изключително успешни клинични изпитвания, които са пред завършване. Те са при рак на маточната шийка и някои специфични тумори като тройно негативния рак на млечната жлеза. Имуноонкологията се развива изключително динамично.
Тази година на ASCO на годишната конференция съобщиха за успешно приключили клинични изпитвания на някои от имунологичните онкологични лекарства в комбинация с химиотерапия. Очаква се още преди края на годината Европейската агенция по лекарствата да вземе решение за тяхната регистрация. Резултатите са стряскащо добри!
Това ли е бъдещето в лечението на рака – имунотерапия в комбинация с химиотерапия?
Класическата химиотерапия набира отново инерция в комбинация с имунотерапията. Мисля, че всеки един компонент ще остане, тъй като има много лекарствени продукти, които са незаменими в онкологията. Циклофосфамид например е брат на бойно отровно вещество, откъдето нашият метод химиотерапия носи своето име. Използван е в Първата световна война. Преди да загинат, при войниците се наблюдавал понижен брой на белите кръвни телца левкоцити. Тогава лекарите решават да приложат много малки количества от веществото при болни от левкемия, при които пък тези телца са повече. То ги вкарало в ремисия.
Друг е въпросът дали ще се промени алгоритъмът на лечение, начините на комбинация. Нещата се развиват толкова бързо, че за една година може два пъти да има промени при един и същи лекарствен продукт.
Достъпни ли са новите терапии за българските пациенти? Доколко онкоболните имат реален достъп до лечение?
Пациентите в България имат голям достъп до онколози и до лечение. В Англия например дори да сте вдигнали кръвно 220 и искате да отидете при личния лекар, си записвате час и да чакате. За среща със специалист пък се чака 2 до 4 месеца. Добре е да осъзнаем колко достъпно е за българина да се срещне със специалист.
България има прекрасни специалисти, добро снабдяване с апаратура и лекарствени продукти. Най-новите терапии, които излязат в света, веднага се регистрират и у нас. Новите лекарства са за много малко пациенти. Дали са подходящи се определя с генетични изследвания. Мога да кажа, че няма добър достъп до новите терапии в момента. Те са регистрирани, но се реши да има проследяване на тези пациенти, които да се лекуват с новите медикаменти само в няколко болници. Твърдо смятам, че това не е правилно. В страната работят опитни колеги, които биха могли да се справят и с най-сложното лечение.
Основният проблем е, че онколозите още не са получили т. нар. критерии за проследяване. Да, лекарствата ги има, формално са включени в Наредба 2, биха могли да се изписват от всеки правоспособен онколог. На теория те регулаторно отговарят на изискванията за предписване на пациентите. Но за да се изпишат реално, трябва лекуващият лекар да е попълнил тези все още несъществуващи критерии за проследяване на даденото лекарство. Ако тези критерии не са попълнени, лекарственият продукт няма да се заплати.
Време е този въпрос да се разреши и тази сравнително малка група пациенти да получи допълнително лечение. Пак повтарям, че основното лечение е абсолютно достъпно, включително и високотехнологичното.