Мъж с диабет умира в приемното, бил прекалено дебел за скенера

PRINT

Млад мъж с диабет от Пловдив умира пред спешно приемно отделение, след като чака 12 часа да го приемат. Не можели да го вкарат в скенера, защото имал наднормено тегло, а персоналът го подигравал. На пенсиониран лекар с диабет и начална гангрена пък отрязали целия крак вместо само пръста, защото лечението му е забавено и инфекцията се разпространила. Това са два от по-необичайните случаи, които досега не са съобщавани публично, получени на горещата линия на Националната пациентска организация.

За тях разказа Пламена Узунова, която е приела сигналите.

Иначе най-скандалните вече са описани в медиите – 42-годишният Милко Михалев от Провадия, чиято ръка бе отрязана след коронарография, и семейството на Гинка и Павел Македонски, което загуби двете си близначета, тъй като проследяващият бременността лекар не забелязал навреме, че едното е починало в утробата. Така този плод увредил непоправимо и другото бебе.

Най-много оплаквания на телефона имаме от грубо отношение на лекарите към пациентите и размотаване по болниците, разказа още Пламена Узунова. Хората изпращали и много жалби, които не знаели към кого да отправят. Имало и много сигнали със съмнения за лекарски грешки, но било много трудно да се докаже какво е станало. Семейство от Горна Оряховица споделило, че бебето им се родило живо, но се оказало, че има малформации, които не са открити по време на бременността.

Много хора недоволстват, че болниците ги връщат въпреки представените талони за хоспитализация, каза още Узунова. Свободното право на избор на лечебно заведение често било само теория. На практика клиники често връщали хората с оправдание, че нямат места и ги препращали към други болници или пък ги съветвали да се лекуват вкъщи.

Пациенти оставали в неведение как точно е протекла операцията им – лекарите не намирали за нужно да им обяснят какво е направено и какво са показали изследванията, какви са прогнозите. Хората имали чувството, че в хирургичните отделения ги обслужват като на поточна линия. Това са друга група оплаквания, които пристигат на горещата линия на НПО. Масата оплаквания са за леки в момента случаи, които обаче все пак могат да се задълбочат и да доведат до усложнения – например пациентът обикаля двама-трима лекари докато изясни каква е точната му диагноза. Поискаха ми 2000 лв. за пирони при ортопедична операция, но после във фактурата не пишеше какво точно са ми сложили, разказал друг пациент. Така нямало гаранция дали не са използвали по-евтини материали от изписаните. Онкоболни пък споделяли, че че лекарствата им, изписани като безплатни с протокол, липсват там, където те живеят. За да си ги набавят, трябвало да пътуват, са им необходими до 2-3 дни. Понякога аптеката искала медикаментът първо да се плати, за да го доставят, а след това възстановявали парите на пациента.

„Ако получим писмена жалба, я насочваме към отговорния орган – „Медицински одит“ или етичната комисия на БЛС. Ние действаме като посредник. Ние получаваме отговора и след това го препращаме на хората, като понякога добавяме и съвет какво да правят занапред“, описва работата си Узунова.

Нормативният хаос около правата на пациентите е причина за масовото недоволство на хората от системата, смята Станимир Хасърджиев, председател на НПО.

Не само за обикновените хора било много трудно да се ориентират, но и за юристите. Сега правата са включени в закона за здравното осигуряване, закона за здравето, има текстове в конституцията, в рамковия договор между касата и лекарския съюз.

Необходим е един нов закон за пациентите, който да обедини на едно място всичко, смята Хасърджиев. „Правата трябва да бъдат ясно определени, а също и институциите, които са отговорни за спазването им. Искаме да бъдат предвидени извънсъдебни процедури по решаване на спорове. Много малко граждани сега дръзват да се защитят в съда поради всички особености на българската съдебна система – дългото чакане, скъпите процеси и липсата на адекватна медицинска експертиза. Факт е, че експертизите за съда често са неясни и това води до ниска успеваемост на подобни дела. Това е голямо разочарование за гражданите и причина за ниското доверие в здравната система. Не случайно сме на последно място в Европа по доверие в системата. Това е израз на пълното отчаяние на хората. Минават 2-3 г. преди съдът да се произнесе, обикновено не в тяхна полза“, коментира той.

В момента има работна група към комисията по здравеопазване, която дискутира различни възможности да се решат тези проблеми в един нов закон за пациента. В тази група са включени представители на основните страни, ангажирани в здравеопазването, включително и на пациентските организации. „Аз лично се надявам до края на мандата на този парламенти законът за пациента да стане факт. Докато не регламентираме ясно правата на хората, няма да се подобри системата, няма да се избегне напрежението в отношенията лекар-пациент. А такъв закон би пазил и лекарите. Той ще регламентира отношенията и когато един лекар е спазил процедурите и е документирал всичко, ще е много трудно някой да му отправи свободни обвинения за грешка или неадекватно поведение“, обобщава Хасърджиев.

СНИМКА: ТК

[Общо: 0    Средно: 0/5]
Мъж с диабет умира в приемното, бил прекалено дебел за скенера беше последно модифицирана от: май 8th, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *