петък, 29 март, 2024
- Реклама -
НачалоЛюбопитноВ Онкологията лекуват все по-запуснати случаи на рак

В Онкологията лекуват все по-запуснати случаи на рак

Все по-тежки и запуснати случаи, които никой не иска да лекува, пристигат напоследък в Националната болница по онкология, съобщи директорът й доц. Здравка Валерианова. Там приемали пациентите и опитвали да помогнат, но скъпото лечение в повечето случаи оставало за сметка на бюджета на болницата. Сред пациентите имало крайно бедни хора и то от различни градове на страната.

Зачестяват и неосигурените пациенти

Това поясни доц. Валерианова.  Обикновено правели проверка чрез инспектори и ако хората наистина били много бедни, за тях плащал специален фонд на социалното министерство. Такива болни имали право на два безплатни прегледа в рамките на месец след изписването, но след това не било ясно кой ще поеме грижата за тях. „Когато са неосигурени, няма кой да поеме тяхната диспансеризация и тяхното лечение по-нататък“, каза директорът на Онкологията.

От целия Европейски съюз най-ниска е преживяемостта на болните от рак в България. Данните са събрани и изчислени от европейски експерти. Коментирани са наскоро на съвещание на онколози в Милано, където доц. Валерианова присъствала. Лошите показатели се отнасят и за децата с тумори, и за някои видове рак при възрастните. Това, което държавата незабавно трябва да направи, е въвеждане на национална скринингова програма при тези видове тумори, за които тя е доказала своята ефективност – рак на гърдата, на маточната шийка и на дебелото черво. „Сьздадена е работна група, която прави програма за превенция на хроничните неинфекциозни заболявания. Освен онкологичните и сърдечносъдовите заболявания тук се включват още диабета и хроничните белодробни болести. Институциите обаче трябва да осигурят финансиране на тази интегрирана програма. Освен това нещата не опират само до пари, а и до ефективна и добра организация“, коментира доц. Валерианова.

Късната диагноза е една от основните причини за краткия живот на онкоболните у нас. Много болници, особено новоразкритите, вземали само по-леките случаи. Тежките и тези, които не подлежат на лечение, се препращат към университетските или специализирани болници. Това обаче отнемало време и така се забавяли диагнозата и лечението. Друга причина за ниската преживяемост е липсата на ефективна профилактика. Скринингът е вторична профилактика, а първичната е овладяване на фактори от околната среда, които влияят на здравето – пушенето, храненето, физическата активност, злоупотребата с алкохол. Силно подкрепям пълната забраната за пушене на закрити обществени места, заяви доц. Валерианова. Тя съветва хората да не пренебрегват профилактичните прегледи и да настояват да бъдат лекувани в специализирано лечебно заведение, ако им бъде поставена диагноза.

Онколожката припомни друг тежък проблем пред българската здравна система: липсата на каквато и да е организирана грижа за терминално болни от рак. „За тях вече са изчерпани всички терапевтични възможности. Те трябва да преминат на опиати и се нуждаят от палиативни грижи“, казва тя. През декември 2011 г. бе дадена възможност хосписи да сключват договори със здравната каса, но клинична пътека за целта така и не бе създанена.

Свързани теми: Водим по смъртност в Европа от рак на маточната шийка,

Болници оперирали болни от рак без да имат право на това

СНИМКА: ТК

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -