Осем от 10 мъже страдат от генетично обусловено оплешивяване. Сега учените от медицинския колеж в университета на Пенсилвания направиха важно откритие как се стига до окапването на косата. На плешивите места те откриха един протеин – простагландин D2, който играе роля за комуникацията между клетките. Оказва се, че той потиска растежа на косъма.
В експеримент с клетъчни култури протеинът отново показал, че свива фоликулите на косъмчетата. Идентифицирането му ще даде възможност за разработването на нови терапии срещу оплешивяването, надяват се учените. Известни са поне 10 вещества, които могат да блокират прикрепянето на простагландин D2 към клетките.
Откритието беше неочаквано, тъй като досега не беше ясно, че именно протеин играе ключова роля за падането на косата, коментира шефът на екипа, извършил проучването, Джордж Костарелис. Простагландините са голяма група тъканни хормони, които изпълняват различни задачи в организма – например свързани с възприятието на болката, съсирването на кръвта или възпаленията. Има и простагландин, който стимулира растежа на косата – F2 Alpha, пишат учените в списанието Science Translational Medicine.
При анализа на кожата на главата, които страдат от наследствена плешивост, се установило, че простагландин D2 е в три пъти по-голяма концентрация отколкото на местата с нормално окосмяване. Причината за това натрупване учените открили в гените. На плешивите места се активирал ген, отговорен за производството на важен ензим. Ензимът също бил установен на плешивите а места. Учените смятат, че именно простагландин D2 препрограмира гените.
Наследствената плешивост мъчи 80% от мъжете. при тях фоликулите на космите се свиват и стават толкова малки, че от тях растат почти невидими косми. Освен това фазата на растеж на фоликулите се свивала от години до няколко седмици. Проблемът не е, че косата напълно окапва, а че космите, които растат, са микроскопични. Досега се знаеше, че мъжкият хормон тестостерон играе роля в този процес. Само при някои мъже обаче се установява свръхчувствителност на космените фоликули към половия хормон. Допълнителните фактори, които влияят, не бяха изяснени.
СНИМКА: SXC