70% от българите погрешно считат, че водеща причина за смъртност у нас са онкологичните заболявания. Едва една трета от хората са наясно, че по-големият проблем са сърдечно-съдовите заболявания, въпреки че 12,8% от хората страдат от сърдечна недостатачност. Липсва познаване на основните сърдечно-съдови заболявания и симптомите, свързани с тях. Това става ясно от национално представително проучване, което бе представено пред медиите днес от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ).
Проучването е правено през април 2019 г. от изследователска и консултантска компания ЕСТАТ, с цел изучаване на обществените нагласи и познаването на сърдечно-съдовите заболявания и в частност на заболяването сърдечна недостатъчност. Поводът е провеждащата се в момента Седмица за борба със сърдечната недостатъчност на Европейското дружество по кардиология – „Да вдигнем червен флаг по проблема „сърдечна недостатъчност“.
Половината със сърдечна недостатъчност могат да се лекуват по нов начин, пада смъртността
По данни на НЗОК към 1 януари т.г. броят на диспансеризираните с това заболяване са 153 348 души, 89,31% от тях са на възраст над 60 г. Разпределението жени – мъже е 54% на 46%.
„Хората се страхуват от рак, а умират от сърце. Това е факт. 66% от смъртните случаи се дължат на сърдечно-съдовите заболявания. Нашата задача не е да плашим и без това наплашеното българско население, а да алармираме обществото“, каза проф. д-р Пламен Гацов, председател на Работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите.
Достъпът до кардиолози е улеснен
Радващи са данните в проучването, че при нужда българите лесно могат да достигнат до специалист. „Достъпът до квалифицирана здравна помощ е много висок, за разлика от много държави. От една страна имаме достъпност, имаме съответните специалисти, а нямаме достатъчно осъзнаване на проблема. Искаме хората да разберат за проблема и да знаят, че има лечение“, обобщи той.
Болните със сърдечна недостатъчност могат да бъдат адекватно лекувани, да изпълняват своите професионални и семейни задължения и това е много важно в държава с демографска криза и отрицателен естествен прираст.
„Можете да си представите икономическия размер на проблема. Всяка година имаме увеличение на починалите заради сърдечно-съдово заболяване. Един от всеки пет пациенти над 40 години ще развие сърдечна недостатъчност. Причината е глобалното застаряване на населението. Честотата се увеличава с напредване на възрастта. Същевременно има много прости и лесни неща, които всички ние можем да направим.
Най-доброто лечение е профилактиката на рисковите фактори и това е една от главните цели на дружеството и на цялата кардиологична общност. Европейското дружество по кардиология е приело за приоритет включването на пациента и неговото активно участие в лечебния процес. Трябва да обучаваме, говорим, образоваме хората, кои са най-обикновените симптоми, какво е това да не ми достига въздуха, трябва ли да отида на специалист, как да се предпазя, кога да отида на специалист.
Всичко останало, което знаем, е на ход. Първите сме в Европа, които имат достъп до нови лекарства, но само лекарствата не са достатъчни“, подчерта доц. д-р Мария Токмакова, председател на ДКБ и началник на отделение по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.
Как да се предпазим от сърдечна недостатъчност
Сърдечната недостатъчност е заболяване, което успешно може да бъде превантирано от самото начало с адекватен контрол на рисковите фактори. „В момента, в който настъпи, можем да направим много неща, свързани с конкретната причина – оптимизация на възможната медикаментозна и немедикаментозна терапия.
Пациентът обаче трябва да бъде обучен. Той живее с това състояние, много неща изискват адекватно мониториране и там, където причината за развитието на заболяването не е ясна, може много да бъде направено за това да се изясни конкретната ситуация,“ посочи проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония и началник на кардиологично отделение в УМБАЛ „Св. Анна“.
Лечение на високо кръвно – с монотерапия или комбинирани лекарства
Въвеждат мониториране от разстояние за малките места
„Ние сме едни от лидерите в България от гледна точка на пилотни проекти за телемониториране и онлайн мониториране. Пациентите могат да бъдат наблюдавани в обезлюдените места, могат да бъдат контролирани на базата на такова телемониториране. Това е реално наблюдение на хората в нужда. Можем да си дадем сметка за резултатите в лечението и приложената терапия и това може да доведе до съответните въздействия. Това позволи тези пациенти да бъдат поканени за контролен преглед и при тях това беше наистина животоспасяващо.
Правилното лечение връща хората към активен начин на живот
Друг важен момент от социална гледна точка е, че голяма част от тези пациенти, ако са правилно лекувани, могат да изпълняват своите професионални и семейни ангажименти и са необходими на тази държава. Ако не можем да задържим младите, можем поне да задържим в кондиция на по-възрастните. По този начин на държавата могат да бъдат спестени много средста.
Повторните хоспитализации изразходват огромен финансов ресурс в световен мащаб. Такова мониториране може да изиграе наблюдение почти с болничен резултат. Около 30% от разходите за лечение на кардиологични ппациенти отиват за лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност“, изтъкна проф. д-р Иво Петров, началник Клиника по кардиология и ангиология в УМБАЛ „Сити Клиник“ – София.