Разширени вени и хронична венозна недостатъчност

PRINT
доц. Андрея Андреев

30% от хората в ЕС, включително България, страдат от венозни заболявания. При хората над 50 г. болести на вените се установяват в 50-70%. Венозната система на долните крайници е взаимосвързана. Затова специалистите обобщават цялата група заболявания, свързани с нарушения в нейната функция, в един общ синдром на хронична венозна недостатъчност (ХВН), със съответни алгоритми за диагностика и лечение.

Симптоми на хроничната венозна недостатъчност

Най-характерното за венозната недостатъчност на долните крайници е това, че тя е хронично страдание, което постоянно прогресира, както и обстоятелството, че лечението винаги е комплексно (комбинация от различни лечебни техники). В най-леките случаи са налице предимно субективни оплаквания от страна на болните – тежест, тъпа болка, парене, напрежение (по-рядко нощни мускулни крампи), появяващи се след продължително стоене в право или седнало положение, особено в края на работния ден.

При такива болни често се установяват единични или групирани малки интрадермални венули, значително дилатирани, наричани “телеангиектазии” или “ретикуларни варици”, като първи обективни признаци на венозна недостатъчност. В тези начални стадии венозната недостатъчност се лекува предимно неоперативно. Отстраняването на споменатите телеангиектазии най-често е с козметичен ефект и се извършва чрез склерозираща терапия или модерни лазерни устройства. Подобни процедури, обаче, са приоритет само на опитни съдови хирурзи или дерматолози.

Основен елемент в лечението на ХВН е спазването на определен лечебен режим с периодична “почивка” за венозната система при професии, свързани с продължително стоене в право или седнало положение. Тази “почивка” се изразява в повдигане на краката над нивото на седалището в (полу) седнало положение по “американски” маниер или активно раздвижване (изкачване на стълби и др.) за около 15-20 мин. на всеки 3-4 часа. В добавка най-често се налага и целодневно носене на подходящи за целта еластични чорапи до коляното (с компресия в зависимост от венозната недостатъчност и индивидуално определени размери). Важно е и периодично провеждане на лечебен курс (задължителен през лятото) с венотонизиращ медикамент. Най-често той е комбинация от пречистени и концентрирани билкови екстракти.

Стадии на хроничната венозна недостатъчност

В по-напредналите стадии венозната недостатъчност се проявява с поява на големи разширени и нагънати подкожни вени – варикозни вени (варици). Те са няколко вида – свързани с голямата или с малката сафена или отделни венозни „резервоари” от групирани варикозни възли, без връзка със сафените. Тези възли обаче често си комуникират с дълбоката венозна система чрез патологично разширените перфорантни (комуникантни) вени. В напредналите случаи вариците се придружават от оток около глезените. При най-тежките случаи се установяват и пигментирани участъци около вътрешния глезен на болния крак.

Някои отделят вариците от синдрома ХВН под названието „варикозна болест”, но според съвременните схващания това е неправилно. Варикозно изменените повърхностни вени подлежат на оперативно лечение тогава, когато обхващат системите на голямата или малка подкожна вена или образуват големи варикозни “пакети”. Измененията на венозната структура тук са невъзвратими (клапите им са разрушени) и те не могат за бъдат радикално излекувани по друг начин. За болните, при които оперативната намеса, макар и лека, е противопоказана или те отказват операция, остават споменатите възможности за неоперативно лечение.

Хроничната венозна недостатъчност като прогресиращо заболяване

Не трябва да се забравя, че тежката ХВН, проявяваща се с напреднала варикоза, е прогресиращо заболяване, което изисква доживотно комплексно лечение. По тази причина днес се смята, че при хора под 65 г. прецизно извършената оперативна намеса е за предпочитане. Тук е уместно да отбележим, че оперативната тактика се промени коренно в последните години. Само опитни съдови хирурзи, които я владеят, постигат желаният оперативен успех (в над 95% от случаите).

Някои нови оперативни методи за лечение на варикозата, известни под общото название „безкръвни операции” показват определени преимущества по отношение на скъсения следоперативен период и оперативни усложнения. Използването им е препоръчително само при наличие на индикации. В този смисъл е уместно да отбележим, че според проучвания на западни специалисти, представени на последния конгрес на Европейското дружество по съдова хирургия в Ница през 2017 г., минимално-инвазивните („безкръвни”) оперативни техники за отстраняване на патологично променените венозни магистрали са показани едва в 25% от случаите на варикоза като израз на ХВН. Пак в Ница се стигна до консенсусното становище, че само владеещите всички оперативни и диагностични методи съдови хирурзи с необходимия клиничен опит могат да вземат правилното решение за метода на лечение на отделния болен. Причината е необходимостта от съчетаване на множеството лечебни методи (мултидисциплинарен подход към лечението на болните).  

Лечение на хроничната венозна недостатъчност

Местното приложение на различни мазила върху разширените вени има определен временен ефект с приятно чувство на охлаждане на кожата съпроводено с вазоконстрикция на разширените венозни съдове. Пациентите усещат облекчение, което не е за пренебрегване. Такива мазила имат спомагателна роля в лечебния комплекс. В този аспект преобладават препарати, съдържащи екстракти от различни билки като конски кестен и др., и особено такива с хепаринова субстанция, проникваща в дълбочина на кожата.

Съществуват и още по-тежки стадии на венозната недостатъчност, при които към разширените вени и отока се прибавят кожни промени като пигментация, атрофия на кожата, екземи и даже венозни язви, които са трудно лечими. Болните са нетрудоспособни и се нуждаят от пълно изясняване на характера на заболяването, състоянието на венозната система и възможностите за лечебна намеса. Тези форми на венозна недостатъчност по правило са резултат на прекарана дълбока венозна тромбоза с увреждане на венозните клапи на дълбоките големи вени и венозен рефлукс (с връщане на кръвта обратно). По този начин се причинява високо венозно налягане с последващо нарушаване на храненето на тъканите около глезените на болния крак.

Макар и рядко такива прояви се установяват и при вродени венозни аномалии. Лечението им е много трудно и приоритет само на световно признати експерти. Диагнозата на такива болни понякога налага извършването на функционални проби и даже на инструментални изследвания с джобен Доплер (функционално изследване на вените), с дуплекс-цветен Доплер (образно и функционално изследване) или на рентген с контрастно вещество (флебография).

Лечението на най-тежките форми на ХВН е винаги комплексно. То включва задължително: венотонизиращи медикаменти, строг режим, постоянно носене на еластичен чорап с подходяща компресия, медикаментозно местно лечение на кожните промени и оздравяване на венозните язви чрез специални превръзки. Не съществува “панацея” за пълното излекуване на такива болни, но професионално проведеното лечение по правило има за резултат заздравяването на язвите, редуциране на оплакванията и частично възстановяване на трудоспособността. За успеха на лечебния комплекс в голяма степен допринася внимателно планираната и прецизно извършена оперативна интервенция (когато е необходима), която е от компетентността на  съдов хирург – експерт в тази област.

Възможни ли са чудеса в медицината?

За съжаление, днес чудеса не стават. Водещата роля на съдовият хирург при лечението на хроничната венозна недостатъчност във всичките и форми е безспорна, макар, че от голяма полза е участието на компетентни кожни лекари, пластични хирурзи и други специалисти.

При доказана венозна недостатъчност с разширени вени, оток, с или без кожни промени и характерните оплаквания  се препоръчва целият комплекс от неоперативни мерки – режим с избягване на продължително стоене в право положение, всякакви топлинни процедури и горещи бани, както и периодично активно раздвижване. Наложително е носене на еластични чорапи с индивидуално дозирана компресия, курс с медикаментозна терапия през летните месеци, всякакъв умерен спорт без вдигане на тежести. В областта на вените може да се прилагат някои мазила за успокояване на кожата. Малките разширени венички са подходящи за лазерна фотокоагулация или склеротерапия, големите варикозни вени – за прецизно извършена оперативна намеса. Наличието на тежки кожни промени с или без венозни язви налагат изясняване на състоянието на венозната система и оперативно лечение при показания, както и целият гореспоменат не-оперативен лечебен комплекс (спазване на режим, носене на еластични чорапи, и периодично медикаментозно лечение). Такива болни често се налага да бъдат трудоустроени поради тяхната инвалидност и с цел спазване на режима.

Профилактика на хроничната венозна недостатъчност

Профилактиката на ХВН се изразява в избягване на продължителното стоене прав, носене на еластичен чорапогащник по време на бременността и на еластични чорапи до коляното при хора, обременени по наследственост с разширени вени, редовно спортуване (най-добре плуване или туризъм). Въпреки всичко, обаче, при наличието на наследствени фактори в съчетание с професионално обременяване (продавачки, сервитьорки, медицински персонал, стругари и др.) венозната недостатъчност се проявява след 30г. възраст и постепенно прогресира, което налага своевременна консултация със съдов хирург.

Доц. Андрея Андреев, Медицински център Искър, София

ул. Искър 22, партер, тел. +359 877 589 049

[Общо: 2    Средно: 4/5]
Разширени вени и хронична венозна недостатъчност беше последно модифицирана от: април 10th, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook20Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *