Аневризмата е като балонче по дължината на кръвоносния съд

PRINT
аневризма в мозъка

Аневризмата е разширение по дължината на кръвоносния съд. Подобна е на торбичка, балонче, което нараства бавно, разслоява се и в един момент се пръсва. Ако е в мозъчна артерия, се получава хеморагичен инсулт – животозастрашаващо състояние с висока смъртност. Стигне ли се до кръвоизлив, лечението е изключително трудно. Затова по-добре е аневризмите да се откриват и лекуват в планов порядък, а не спешно.

„Само 30 на сто от аневризмите обаче се проявяват с някакви симптоми – предимно с главоболие, но и други неврологични. Останалите се откриват най-често случайно или след като са се спукали“, обяснява д-р Станимир Сираков, интервенционален рентгенолог в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ в София. Той е един от тримата специалисти у нас, които прилагат интервенционално лечение на мозъчни аневризми. Останалите центрове са във ВМА, където стартира този тип терапия през 2007 г., и в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Терапията се прилага и в УМБАЛ „Св. Анна“ – София.

Интервенционалното или ендоваскуларното лечение е известно и като „безкръвна операция“, макар че по време на процедура може да се види доста кръв. Нарича се безкръвна, защото кръвозагубата е несравнимо по-малко спрямо другия метод на лечение – хирургичния. Коя от двете терапии е подходяща, зависи от конкретния случай и вида на аневризмата, а не от избора на пациента или лекаря.

При процедура през бедрената артерия се влиза със специален катетър до мястото на аневризмата в мозъка под ангиографски контрол. Тя се „тапицира“ отвътре със специални устройства, наречени койлове – платинени спираловидни нишки, които запълват „торбичката“. Тук също има варианти. Ако аневризмата е с широка шийка в основата, за защита от изпадане на койловете се поставя стент. Това е вътре съдова протеза, подобна на пружинка на химикал, която се разгъва в съда.

Доскоро пациентите имаха огромни затруднения с плащането на медицинските изделия. Здравната каса отделяше по 10 000 лв. на пациент. Сумата бе достатъчна само за малки аневризми, при които се влагат по 3 платинени спирали.

От края на юни здравното министерство доплаща още по 20 000 лв., така че общата сума става по 30 000 лв. на пациент. Облекчението е огромно особено за по-сериозните случаи – например хората с артериовенозни малформации в мозъка, които трябваше да доплащат сериозни суми.

„Това финансиране ще покрие към 90% от патологията, в тези случаи не се налага пациентите да доплащат – говоря за нашата болница, тъй като всяка болница има различни цени на консумативите“, обяснява д-р Сираков. В много редки сложни случаи се използват допълнителни консумативи извън общата сума.

„В момента не се налага пациентите да търсят лечение в чужбина, защото нещо липсва при нас. Може да отидат заради известни имена, но не заради липсващ метод или медицинско изделие“, казва д-р Сираков.

У нас се откриват към 400-450 аневризми годишно. С по-съвършените диагностични методи се откриват все повече, преди да са стигнали до кръвоизлив и в това увеличава шанса за благоприятен изход. „Плановото лечение винаги дава по-добра прогноза за пациента“, обяснява д-р Сираков.

Най-малкият пациент тук е на 10 месеца, а най-възрастният – над 80-годишен. Ендоваскуларно в болницата са лекували над 260 аневризми, половината след кръвоизлив.

Няма доказателства за наследственост на аневризмите. Артериовенозната малформация представлява кълбо от съдове, които не кръвоснабдяват зона от мозъка, а директно изливат кръв във вена. Затова се казва, че „крадат кръв“, а и стената им е слаба и се къса лесно. Тези малформации са вродени, но обикновено се откриват в късна възраст, тъй като с годините кръвоносните съдове се разширяват, заемат повече място в черепа и поради оплаквания човек отива на преглед. Иначе „откриването“ на малформацията става при кръвоизлив.

За разлика от вродените артерио-венозни малформации аневризмите могат да бъдат вродени, но и придобити. Понякога двете се съчетават и ако се открият и лекуват в планово, прогнозата е по-добра. В България се откриват по около 120 случая на такава малформация годишно, казва д-р Сираков.

Аневризмите се откриват малко по-често у жени. Рисковите фактори са високо кръвно, пушене, стрес, при жените – продължителна употреба на контрацептиви, вродена слабост на съединителната тъкан. Нито един от тях самостоятелно не може да предизвика аневризма, уточнява д-р Сираков. Доказано е обаче, че при пушачите се открива 4 пъти по-често.

При предизвикания от руптура (спукване) на аневризма хеморагичен инсулт терапията трябва да започне до 72-ия час, тъй като след това се получава спазъм на кръвоносните съдове и лечението се затруднява, казва д-р Сираков. При ендоваскуларното лечение смъртността е от 2 до 4% по данни от чуждо проучване. Рискът от инвалидизация е 6-7%.

[Общо: 5    Средно: 3.6/5]
Аневризмата е като балонче по дължината на кръвоносния съд беше последно модифицирана от: юли 17th, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *