Голяма част от българите с диабет или хипертония (високо кръвно) не знаят, че имат сериозен здравословен проблем. Въпреки лесния достъп до личен лекар много хора не отиват на профилактични прегледи, вероятно водени от принципа „да не ходя на лекар, за да не ми открият нещо“.
Оказва се, че е точно обратното – ако не идат навреме, пак им откриват заболяването, но тогава, когато вече е напреднало и по-трудно за лечение. Хепатит, диабет, високо кръвно, дори рак – това са диагнозите, които д-р Кирил Свиленов, специалист по обща медицина в София, открива в рамките на профилактичните прегледи в своята практика. Вижте повече в интервюто по-долу.
Д-р Свиленов приема пациенти в две локации, също така прави и онлайн консултации. Повече за услугите му и как да се запишете тук >>
Може да се обадите в работното време на тел. +359 895 660 650. Същият номер има и Viber.
Д-р Свиленов, защо
профилактичните прегледи са важни за хората, които нямат оплаквания или обезпокоителни симптоми?
Профилактични прегледи са са ключ към ранно откриване на различни заболявания, някои от които социално значими. Много често тези заболявания се развиват безсимптомно, особено в първите стадии. Става дума за хипертония, захарен диабет, тумори, сърдечно-съдови проблеми и др. Ще дам като пример онкологичните заболявания. Ако се постави диагноза едва след появата на симптомите, в повечето случаи се изяснява, че процесът се е развивал над 10 години назад на времето.
Голяма част от тези заболявания са предотвратими. Навременното им откритие може не само да спаси живота, но и да подобри качеството му. Друг пример – хипертонията, която често наричат тихия убиец, в много случаи няма симптоми. Обаче ако не се лекува, може да се стигне до инфаркт или инсулт. В много случаи това са инвалидизиращи събития, а в някои случаи и фатални.
Диабетът също прави увреждания, преди да се изяви със симптоми, нали така?
Да, така е. Захарният диабет тип 2 може да се развива в продължение на години без никакви оплаквания и когато се диагностицира късно, вече са се получили увреждания на микрониво – увреждане на малките съдове на бъбреците и очите.
Продължавам със списъка на заболявания, които може да се открият рано благодарение на профилактичните прегледи. При рак на дебелото черво може да се постави диагноза в началните стадии чрез колоноскопия и тогава преживяемостта е значително по-висока. Тя е включена в профилактиката при рисковите групи.
За рака на гърдата, на маточната шийка при жените също има профилактични прегледи – мамография, цитонамазка. Един от три случая на рак е лечим при ранно откриване. Това са 3-4 души от 10, които ще могат да си живеят още дълги години заради това, че са били отговорни към здравето и себе си.
Нека изясним, какво покрива здравната каса при профилактичните прегледи?
Най-голямата група при пациентите е от 18 до 64 години. При тях е включено изследване на пълна кръвна картина, кръвна захар, холестерол, общ анализ на урината. Кардиограма, преглед на зрение и слух се правят в кабинета. Измерват се тегло, индекс на телесна маса, кръвното налягане.
Повече са опциите за пациенти, които попадат в рискова група. Това са хора с определени заболявания като някои от тези, които вече изредих – захарен диабет, артериална хипертония, сърдечно-съдови проблеми или онези, които имат фамилна обремененост от онкологично заболяване от своите родители. Тези групи подлежат на по-специално наблюдение. Личният лекар може да назначи съответното изследване, в зависимост от заболяванията или рисковете при даден пациент.
Споменахте колоноскопията. Кой има право на това изследване?
Разбира се, има и такива изследвания, които не са в общия пакет по здравна каса. Конкретно за колоноскопията, личният лекар може да даде направление за гастроентеролог, който назначава или извършва колоноскопия.
Ако пациентът дойде с определени оплаквания, дори да не попада в рискова група, може да се направи колоноскопия по здравна каса. При наличие на оплаквания, които насочват към проблем с дебелото черво, спокойно би могло да се минат по тази пътека, която споменах.
Как стои въпросът с профилактиката за рака на маточната шийка?
За жени между 30 и 50 години се полага цитонамазка на всеки 3 години по здравна каса. Имат право, без да имат оплаквания, това е профилактично изследване.
Всичко, което изредих като опция за изследвания в рамките на профилактичните прегледи по здравна каса, се полага веднъж на 5 години. По мое мнение не е оптимално, но според регламентите в момента е това. Все пак ще повторя, че може да се направят и по-често при необходимост, това е минимумът.
В заключение – минимум веднъж на 5 години човек трябва да мине на профилактичен преглед. Но ако има определени притеснения или ако пациентът желае да се изследва и прегледа поради някакви новооткрити симптоми, може да се обърне към личния си лекар.
Как е във Вашата практика? Колко от пациентите в листата се явяват на профилактични прегледи?
Въпреки, че профилактичните прегледи са важни, много пациенти не се възползват редовно от тях. На практика най-често идват хора с хронични заболявания, при които тъй или иначе се назначават изследвания поне веднъж в годината, тъй като те попадат в друга графа.
При тези пациенти с диабет, хипертония и други хронични заболявания прегледите са и по-детайлни, което е основателно с оглед на контрола и рисковете от усложнения.
Пациенти, които поради заболяването си имат право да бъдат дистанцеризирани, имат право на малко по-подробни изследвания.
НЗОК не отпуска средства на ОПЛ за профилактични прегледи и изследвания на 100% всички пациенти, които са в листата.
Да, така е. Отпуснатите средства се изчисляват по коефициент, в зависимост от пациентите в листата на личния лекар, взема се предвид броят на диспансеризираните пациенти. Гледат се и предишни години – колко профилактични прегледи са отчетени и колко диспансерни прегледи са били направени. Също и новооткрити заболявания, за които е било необходимо изследване.
Така се прави план за дадената практика за годината, който се разпределя на тримесечие.
Как стои въпросът с диспансеризираните? Къде се проследяват за контролни прегледи и изследвания – при личния лекар или при специалист?
Има определени заболявания, които се проследяват от личен лекар и други, които се проследяват от специалист. Това се регламентира преди няколко години.
Например, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето се проследяват от личния лекар. Диабет тип 2 се проследява от личен лекар, но тези, които са на инсулин, се проследяват от ендокринолог.
Заболявания на щитовидната жлеза се проследяват от личния лекар, също и някои мозъчно съдови заболявания. Хора с прекаран инсулт или с паркинсон се диспансеризират при невролог. Като цяло зависи от спецификата на заболяването.
Може ли профилактичният преглед да стане повод за издаване на направление към специалист?
Разбира се, че може. В деня, когато се извършва стамият профилактичен преглед, обикновено не се издава направление за специалист, защото тогава се назначават тези кръвни следвания, които следва да се направят в близките дни. След като излязат резултатите и ако се установи, че има нещо обезпокоително, личният лекар може да издаде направление за съответния специалист. Това става обикновено на вторичния преглед.
Мога да споделя личен опит. На профилактични прегледи в моята практика съм откривал захарен диабет при хора, които не са подозирали, че имат това заболяване. Също и хепатит – двама пациенти, които нямаха никакви оплаквания. Благодарение на навременното откриване на проблема, и двамата се излекуваха. В моята практика миналата година за профилактичен преглед дойдоха 27-30% от хората. За съжаление, повечето хора смятат, че ако нещо не ги боли, не е необходимо да посещават лекар.
Автор Ина Димитрова