Д-р Стефан Константинов е гинеколог и в момента работи в болница „Майчин дом“. Той е бивш министър на здравеопазването. Дебатът за рисковете при раждането вкъщи стана актуален около последния случай с починалото бебе на студентката от Бургас. В интервюто той коментира какви са медицинските рискове за майката и бебето, ако наблизо няма лекар.
– Д-р Константинов, кои са най-големите рискове от медицинска гледна точка за бременната, ако остане да ражда у дома?
– Най-голямата опасност е свързана с кръвотечение по време на раждането или непосредствено след него. Матката има много разширени кръвоносни съдове, които хранят бебето чрез плацентата. След раждането тя трябва бързо да се свие, за да се запушат кръвоносните съдове. Ако това не стане, се получава кръвотечение. В болнични условия се прилагат медикаменти, които ускоряват процеса и така майчината смъртност намалява многократно.
Понякога мускулатурата на матката не отговаря с бързо свиване и за 2-3 минути е възможно жената да загуби половин-един литър кръв. Това може да се превърне в сериозен проблем, особено ако не знаем с какъв хемоглобин е жената. Тя може да е в смъртен риск. След раждането нерядко има разкъсвания на родилните пътища. Как в домашни условия се поставят упойка и шевове?
– Вие лично имал ли сте такива тежки случаи?
– Видях такива случаи със собствените си очи в Тунис, където съм работил. Шокиращо е колко често жените в развиващите се страни в Африка умират при раждане. Няма да забравя първата мъртва родилка, която ми докараха. Жената беше родила вкъщи, но плацентата не се отделила, получило се кървене. В Африка не става дума за каприз, къде искат да родят жените, а дали имат достъп до болница. Лечебните заведения понякога са на 150-200 км. При нас смърт на родилка се приема за изключително скандално събитие – прави се разследване, намесват се медиите, а в третия свят това е всекидневие. Не искам европейска България да се връща в условията на развиващите се страни или това, което е било при нас преди 60-70 г.
– Но в Европа има страни като Холандия, където жените раждат у дома.
– Това наистина е така, но става дума за абсолютно различни здравни системи. Ако при нас хората са недоволни от възможностите, които имат болниците и спешната помощ, какво остава да им гарантираме раждане вкъщи? Има проучвания за раждане вкъщи. Заболеваемостта и Смъртността при майките и при децата са е винаги по-голяма в групата, избрала да остане у дома. В страни като Холандия пък много ясно се селектират предварително кои жени може да си останат вкъщи. Там и инфраструктурата е много добра. Въпреки това тази държава не се дава като типичен европейски пример, а по-скоро като изключение – въпрос на манталитет.
Има и етичен въпрос за бебето. Казваме, че жената може да разполага сама с живота си. В момента никой не им забранява да останат да раждат у дома. Но аз питам: Има ли детето някакви права? Майката има ли право да лиши малкото от медицински грижи и да го остави да умре с аргумента, че това си е нейното дете? Ако бебето е на един-два месеца и това се случи, тя ще бъде съдена и цялото общество ще се изправи срещу нея. Каква е разликата дали то е на няколко месеца, ще се появи на бял свят след час или е току що родено? Решението на майката достатъчно ли е да се защитят правата на раждащото се дете?
– Какви са рисковете за бебето?
– Животът на плода също виси на косъм в някои ситуации в родилната зала. В последния етап от раждането – когато са напъните, след всяка контракция лекарите слушат тоновете на бебето, имат апаратура за мониторинг. Така следят дали то получава достатъчно кислород. Блокира ли се достъпът, плодът може да загине за 15 минути. Привържениците на домашното раждане нека помислят дали такъв контрол може да стане у дома? Дори да усетят, че има проблем и бебето се задушава, няма как родилката да бъде закарана за броени минути в болница.
Бебето може и да се роди живо след недостиг на кислород, но по-късно да има трайни последствия за неговото здраве – например трудности в училище, странности в характера. В „Майчин дом“ не само следим непрекъснато показателите на бебето при раждане, но те се и записват в компютъра. Изследваме и кръвта от пъпната връв. Така по-късно при необходимост може да се провери какво точно се е случило. Лекарите проявяват голяма отговорност, защото знаят, че работата им оставя следи. Кой би гарантирал подобно нещо вкъщи? Никой.
– Може би хората са недоволни от нивото на здравните услуги.
Колкото и критики да има към родното здравеопазване, фактите говорят, че през последните 20 г. и майчината, и детската смъртност вървят надолу. Може би не се темповете, които ни се иска. Може болниците да не са толкова приветливи, колкото ни се иска, и персоналът не е така усмихнат, колкото ни се иска, но алтернативата в никакъв случай не може да бъде раждане вкъщи. У нас въсщност няма истински дебат по този въпрос, защото много малка група хора се интересува от него – може би една жена на 1000.
Свързани теми: Студентка роди вкъщи, бебето било мъртво от часове
В „Майчин дом“ чакали Албена 4 дни да роди мъртво бебе
Учредена е фондация за недоносени бебета
Гинеколози: 5000 лв. за секцио по желание
