Фруктозата е монозахарид, който наред с другите монозахариди – глюкоза и галактоза, намира приложение в ежедневното хранене на всеки. Тя се съдържа основно в плодовете, меда, царевицата и обикновената захар. Кои са предимствата на фруктозата?
- Резорбира се в чревния тракт бавно и малко влияе на нивото на кръвната захар;
- Обмяната й не е обвързана с инсулина и неговата секреция;
- С малко по-ниска енергийна стойност и почти два пъти по-сладка е от глюкозата.
Тези качества на пръв поглед правят продуктите с фруктоза и нея самата добър избор за хранене при хора с диабет и нарушен въглехидратен толеранс. Изглежда твърде привлекателна за ползване за подслаждане на диетични продукти и използване в хранително-вкусовата промишленост.
Прекаляването дори с натурална фруктоза не е безопасно
Но през последните години в провеждани проучвания и от практиката се потвърди, че неконтролируемото използване на този монозахарид, прекомерната консумация на плодове, фрешове от тях и мед може при някои хора да има отрицателно въздействие.
Свързано е със спецификата на обмяна на фруктозата, която след като се резорбира и навлезе в кръвното русло, се насочва към черния дроб, където се използва от хепатоцитите (чернодробните клетки). Ако приемът й е в неголеми количества, няма нарушение на мастната обмяна (черно-дробната функция е пълноценна, параметрите на теглото са оптимални и човек има добра двигателна активност), фруктозата се използва за липогенеза – образуване на мастни киселини и за енергийните потребности на тялото.
Кога се стига до трупане на излишни килограми
- расте инсулиновата резистентност;
- увеличава се нивото на триглицеридите и се нарушава холестероловата обмяна;
- повишава се рискът от сърдечносъдови заболявания;
- трупат се мазнини в черния дроб, които му вредят;
- нарушава се метаболитният и хормоналният баланс и т.н.
Повишената употреба на фруктоза нарушава действието на хормона на апетита -лептин, поради което главният мозък не може да подаде навреме сигнал за засищане.
Дозата е според пол, възраст и двигателна активност
Сред факторите, които влияят, са полът, възрастта, двигателната активност. За средна консумация на ден ориентировъчно може да се приемат 40-50 г фруктоза – което означава около 500-700 грама плодове с ниско и умерено въглехидратно съдържание, 1-2 супени лъжици мед или 1 фреш (250-300 милилитра) от плодове и 1 порция сурови или печени плодове (около 300-400 грама). При плодово-зеленчукови разтоварващи дни количеството на плодовете може да се увеличи почти 2 пъти.
При инсулинова резистентност и диабет ограничете консумацията
При някои заболявания е желателно да се ограничи консумацията им и да се дозират индивидуално – обикновено в двойно по-малки количества (200-400 г). Това често се налага при хора с повишена инсулинова резистентност и диабет; наднормено тегло и затлъстяване; нарушение на мастната обмяна – повишени холестерол и триглицериди; стеатоза – омазняване на черния дроб, и др. Предпочитат се по-неузрелите плодове с по-ниско въглехидратно съдържание като ягоди, малини, къпини и боровинки, цитруси, ябълки, умерено тиква, умерено диня и др.
Избягват се сушени плодове и банани, грозде, сладките круши. Ако се консумират, нека пресните сладки плодове са до 120-150 г, а сушените – до 3-4 броя. Предвид съдържанието на целулоза и пектин се предпочита приемът на цели сурови плодове вместо фреш. Допустими са 150 мл фреш от нисковъглехидратни плодове, разреден с 50 мл вода. Фрешовете може да се комбинират с храни, съдържащи баластни вещества.
Освен натуралната фруктоза, съдържащата се в натурални храни, има и изофруктоза, която се използва в хранителната промишленост за производството на безалкохолни напитки, сладкарски изделия и др.
Категорично не е желателна консумацията на сладкарски изделия, приготвени с фруктоза, безалкохолни напитки и други напитки с царевичен сироп.
Д-р Митко Ригов, специалист по диететика и хранене