Дълги години индексът на телесна маса, по-познат като ИТМ, се използва като основен ориентир дали човек е с нормално тегло, наднормено тегло или затлъстяване. Формулата е проста – теглото се съпоставя с ръста. Именно тази простота обаче е и големият проблем. Все повече специалисти подчертават, че ИТМ може да бъде полезен първоначален ориентир, но не е достатъчен, за да покаже реалния здравен риск при конкретния човек.
Причината е, че зад една и съща стойност на ИТМ могат да стоят напълно различни тела и напълно различни рискове. Нека го обясним просто – при едно и също тегло един човек може да има голяма мускулна маса, а при друг в състава на тялото да доминират мазнините.
При едни и същи килограми един има мускули, а друг – тлъстини
Дори ако изчисленията покажат, че общите килограми са в граница, човекът може да има повече мазнини около вътрешните органи. Това са т.нар. висцерални мазнини, които са свързани с по-висок риск от диабет тип 2, високо кръвно налягане, нарушения в холестерола и сърдечно-съдови заболявания.
Затова днес все по-често се казва, че ИТМ не бива да се възприема като диагноза, а като сигнал за по-подробна оценка. Той може да покаже, че е добре да се обърне внимание на теглото, но не може сам да отговори на най-важния въпрос: „Колко застрашено е здравето ми?“
Тази тема става още по-важна в ерата на новите лекарства за лечение на затлъстяване, сред които са медикаменти като семаглутид и тирзепатид, познати с търговските имена Wegovy и Mounjaro. В много държави показанията за подобно лечение все още се определят основно според праговете на ИТМ – например при ИТМ над 30, или при ИТМ над 27, когато има придружаващо заболяване, свързано с теглото, като високо кръвно, преддиабет, диабет тип 2, сънна апнея или сърдечно-съдово заболяване.
Вижте още: Коремното затлъстяване повишава риска от деменция
Три химикала, масово влагани в храни, объркват хормоните и водят до затлъстяване
Кога хората с „нормално“ тегло всъщност имат нужда от лечение?
Но ако ИТМ не показва цялата картина, възниква логичният въпрос: възможно ли е някои хора с по-нисък ИТМ да имат висок риск и да се нуждаят от по-активно лечение? И обратно – възможно ли е хора с по-висок ИТМ да нямат същия метаболитен риск като други пациенти в същата категория?
Според експертите отговорът е „да“. Именно затова при оценката на наднорменото тегло и затлъстяването все по-голямо значение имат допълнителни показатели. Сред тях са обиколката на талията, съотношението талия-ръст, кръвното налягане, нивата на кръвната захар, холестеролът, триглицеридите и други лабораторни показатели. Те дават много по-добра представа дали излишните килограми вече се отразяват на обмяната на веществата и на сърдечно-съдовото здраве.
Особено важна е обиколката на талията, защото тя е индиректен показател за натрупване на мазнини в коремната област. Именно този тип затлъстяване се смята за по-рисково, тъй като често върви ръка за ръка с инсулинова резистентност, високо кръвно налягане, повишени липиди и хронично възпаление.
Метаболитните данни показват как тялото разпределя мазнините и нарушения в обмяната
Дори това да ви чвузи сложно, трябва да положите усилия да научите някои основни неща за собствения метаболизъм. Отклоненията в тях често са в основата на добре познати заболявания като предиабет, диабет, подагра, високо кръвно (хипертония) и атеросклероза. Гените влияят, но в много по-малка степен от начина на живот и хранене.
Нови научни проучвания потвърждават, че по-прецизни модели могат да оценяват риска много по-добре от стандартния ИТМ. Екип от Университетската болница в Лайпциг например разработва т.нар. „метаболитен ИТМ“ – показател, който се базира не само на ръста и теглото, а и на метаболитни данни. Целта е да се види по-точно как тялото разпределя мазнините и дали вече има нарушения в обмяната.
Друго мащабно международно проучване, публикувано в Nature Medicine, предлага модел за оценка на риска, наречен OBSCORE. Той използва 20 сравнително лесно достъпни показателя – възраст, пол, съотношение талия-ръст, HbA1c, HDL холестерол, креатинин, данни за предишни заболявания и фактори от начина на живот. На базата на тези данни моделът оценява риска от 18 заболявания, свързани със затлъстяването, в рамките на следващите 10 години.
Резултатите показват нещо много важно: хора с еднакъв ИТМ могат да имат съвсем различен риск.
При едни вероятността от диабет тип 2 или сърдечно-съдови усложнения е значително по-висока, докато при други – много по-ниска. Това означава, че само числото на кантара и изчисленият ИТМ не са достатъчни, за да се вземе правилно решение за профилактика или лечение.
За пациента практическото послание е ясно: не е достатъчно да знаем само колко килограма тежим. Важно е къде се натрупват мазнините, какви са кръвното налягане, кръвната захар и холестеролът, има ли фамилна обремененост, колко активен е човек и има ли вече заболявания, свързани с теглото.
Затова при притеснение за наднормено тегло или затлъстяване е добре оценката да не се свежда само до ИТМ. Разговорът с лекар, измерването на талията и изследването на основни метаболитни показатели могат да дадат много по-пълна картина. Това е важно не само за поставяне на диагноза, но и за избора на най-подходящ подход – промяна в храненето и движението, лечение на придружаващи заболявания или, при определени пациенти, медикаментозна терапия.
ИТМ остава удобен и бърз ориентир, но бъдещето на лечението на затлъстяването изглежда все по-персонализирано. Вместо всички хора да се поставят в една и съща категория само според ръст и тегло, новите модели се стремят да отговорят на по-важния въпрос: кой човек е реално изложен на най-голям риск и кой би имал най-голяма полза от навременна намеса.
Автор Ина Димитрова
Снимка: Magnific