Добре е всеки да познава имунната си система и сам да усети, ако тя е слаба или нещо не е наред с нея. По-лесно е да се коригират промени и дефекти, които са рано диагностицирани. Това е начин човек да се предпази от усложнения, които може да засегнат всички органи и системи. Както периодично се изследват другите кръвни показатели, така трябва да се прави и профилактично изследване на имунната система, съветва проф. Елисавета Наумова, дмн. Тя е национален консултант по клинична имунология, началник на Клиниката по клинична имунология. Същот така ръководи Националната публична донорска банка за стволови клетки и костен мозък към УМБАЛ „Александровска“.
Клинични белези и симптоми, които насочват към нарушен имунитет, обикновено са свързани със заболявания на горните дихателни пътища и с честотата на теза инфекции. Ако при децата са повече от 8 за година, а при възрастните повече от 4, това е сигнал, че имунитетът е отслабнал. Тук се включват и вирусни инфекции, които могат да ни създават дискомфорт през цялата година.
Тревожен сигнал са чести инфекции, които протичат по-тежко от обичайно. Те не могат да се излекуват напълно или са предизвикани от бактерии, които обикновено живеят кротко в тялото ни, но стават болестотворни. Това е повод да се предположи, че има промяна в имунната система. Тя е комплексна структура, която включва централни и периферни органи. Белите кръвни клетки например се зараждат в костния мозък.
Част от тях узряват там, след което се заселват в периферните лимфоидни органи като вече обучени клетки. Т-лимфоцитите пък преминават в тимуса. Това е централен имунен орган, в който се обучават да разпознават своето от чуждото. Да не атакуват собствените тъкани, а да проявяват агресивност само към външни патогени. Периферните лимфоидни органи са по-многобройни – лимфните възли, далакът (слезка) и най-голямата като повърхност система – мукозната имунна система. Тя включва лигавиците на различни органи – стомашно-чревен тракт, дихателна система.
Клетките, които се зараждат в костния мозък и се обучават на различни места, са друг компонент на имунната система. Работят в периферните лимфоидни органи (най-често в лимфните възли или мукозната система). Те произвеждат цитокини, интерлевкини, които, от една страна, действат на клетките, които ги произвеждат, а от друга, осигуряват взаимоотношението с другите клетки в сложния комплекс на имунната система. Така се поддържа равновесието (хомеостазата) в организма и той успява да се пребори с външните въздействия, които може да са със или без клинична изява.
Вроден и придобит (специфичен) имунитет
Разбираме дали сме се срещали с някой вирус, след като се открият с изследване антителата срещу него. Имунният отговор е два вида – вроден и специфичен. Първият е неспецифичен към различните „нашественици“ и в него участват различни органи и системи – кожата и лигавиците, секрети от жлезите, които се борят с микроорганизмите. Вторият е плод на придобитата имунна система, която има памет и се справя специфично с патогените. Имунната система има и функция да следи и да се справя с излезли от контрол клетки в организма, които могат да причинят различни онкозаболявания.
Изследванията, свързани с имунната система, са скъпи, а здравната каса плаща само един основен панел. В последните години личните лекари обръщат повече внимание на проблемите на имунната система на пациентите си и ги насочват за изследвания, обясни специалистът. От миналата година работят центрове, които се занимават с тази проблематика в програмата за редките болести.
Хроничното възпаление изтощава имунната система
Когато не е клинично изявено, то не може да бъде диагностицирано и лекувано. Има доста проучвания в тази посока, например за отслабване на имунната система с възрастта. Те показват, че хората в по-напреднала възраст имат по-слаба имунна система. Причината е т. нар. противовъзпалителен профил на клетъчните елементи, които участват в имунната система. Това означава, че силният имунитет се справя с хроничните инфекции, които може и да не дадат клинична изява.
Но в периоди, когато се появят и други фактори, като по-чести вирусни заболявания и прилагане на различни медикаменти. Те временно понижават защитните сили. В тези ситуации вирусите, които си живеят кротко в тялото ни, могат да се активират. Така те постоянно държат имунната система в активно състояние. Това я изтощава и води до натрупваме на клетки, които са в последния стадий на активност. По-младите и бързо реагиращи на нови антигени, с които организмът не се е срещал, намаляват. Затова е важно да се предотврати хроничното изтощаване на защитните сили. Налага се това да се прави профилактично, за да се съхрани имунната система.
Възстановяването на имунитета може да се постигне чрез трансплантация на стволови клетки – метод, който се използва за лечение на различни заболявания.
Феодорина Ляскова, в. 24 часа