Пациентите да имат пряк достъп до специалист в доболничната помощ – нещо, което е практика в много европейски страни. Всеки да има индивидуална електронна здравна карта с индивидуален годишен лимит за прегледи, консултации и изследвания. Това са част от конкретните предложения за спешни промени в организацията на здравеопазването у нас, дадени от лекари в първата уникална по рода си у нас онлайн дискусия в CredoWeb. В дебата се включиха около 2500 медици, съобщават от първата социална платформа за здраве.
Лекарите осъзнават ясно, че сегашната система не удовлетворява нито пациентите, нито самите специалисти. Проблемите са ясни от години и не само че не се решават, но и се задълбочават. В дискусията те настояват още за премахването на лимитите, увеличаване на дела на публичното финансиране в здравеопазването до достигането на поне 6% от БВП, нарастване до 30% на финансирания дял на доболничната помощ, изнасяне на дейности от болничната в доболничната помощ, въвеждане на единна щатна таблица за заплатите на лекарите, съобразена с тяхната квалификация и опит. Тези искания бяха представени от д-р Георги Ставракев, председател на Асоциацията на специалистите в доболничната помощ.
Българите доплащат от джоба си половината от разходите за здраве
Здравната система у нас се фокусира главно върху поставянето на финансови лимити за дейностите, а не се търси качество на медицинската услуга. Това изтъкнаха още двама лекари – д-р Дечо Дечев, директор на УМБАЛ „Иван Рилски“ и проф. Асен Гудев, Клиника по кардиология в ИСУЛ. Българският пациент все още доплаща половината от разходите за лечение, изтъкна д-р Дечев. Освен това няма достъп до качествено лечение. Той определи като грешка безпринципното роене на болници. Това довело до разпиляване на лекарите и отливът им към частни структури. Не всички проблеми на българското здравеопазване са свързани с пари, много са просто заради лоша организация, допълни той.
Българските лекари например са много по-малко натоварени отколкото колегите им в Западна Европа. У нас щатът в болничните звена е по-голям, спрямо аналогичните им в ЕС. Клиниките в чужбина извършват една и съща дейност с два пъти по-малко персонал, подчерта д-р Дечев. Най-важното според него е да отпадне натискът болниците да излизат на печалба, поне за някои от тях, които поемат най-тежките и сложни случаи от цялата страна. Те трябва да получат статут „нон-профит“.
Системата у нас стимулира невежите и алчни доктори
Това изтъкна кардиологът проф. Асен Гудев. По думите му обществото трябва да се стреми да има заможни и знаещи доктори. Сега те са принуждавани да гонят по-голям брой прегледани болни, защото с това е свързано възнаграждението им.
Изследвания се правят заради комисионната, а не защото са необходими, изтъкна той. „Принципите по света са прости – медицина на доказателствата. Ние не можем да предложим на обществото нещо, което не е минало през ситото на науката“, коментира проф. Гудев.
Осигуряване на поне едно безплатно лекарство в група по заболявания
Не са малко пациентите, които не спазват назначеното им лечение, защото не могат да си позволят разходите по доплащането им. Затова Владимир Афенлиев, зам.-председател на БГФармА и вицепрезидент на Европейската асоциация на генеричните фармацевтични производители, поиска във всяка група лекарства, за които НЗОК плаща, да има поне един генеричен медикамент, покриван на 100%. В момента масово медикаменти за широко разпространени и социално значими заболявания се реимбурсират едва на 25-50%.
България е една от малкото страни, където ДДС върху лекарствата остава 20%
Това изтъкна директорът на ARPharm Деян Денев. Вторият проблем, който той постави като спешен за разрешаване, е свързан с реекспорта на лекарства към други страни. Това създава дефицити у нас на важни и евтини медикаменти. Той изрази позицията си, че политиците трябва да помислят за намаляване на ставката за медикаменти.