Проблемът на пациентките в България е, че ракът на маточната шийка се открива твърде късно – в трети и четвърти, последен стадий, когато шансовете за излекуване са твърде малки, обяснява доц. Никола Василев, началник на клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА. „Имал съм пациентки, които идват в късните стадии. Това са жени, които казват, че се занимават с йога и дълго време мислели, че това ще им помогне. Пробвали две-три различни билки, но междувременно туморът е станал невъзможен за отстраняване. Това са драстични случаи и то не само при рака на маточната шийка.
Операцията на тумора е според размера
Много често жените опитват да лекуват по този начин миоми и тумори на яйчниците“, разказва той. Туморът се оперира според размера, само ако е доброкачествен. Тогава се приема, че може да се изчака да порасне и тогава да се оперира. При злокачествените образувание целта е да се открие докато е възможно най-малък. У нас, както и по света има практика да се предписва химиотерапия преди операцията с цел туморът да се свие. Характерното при рака на маточната шийка е, че винаги се комбинира с лъчелечение. Този подход се прилага едва от около 10 г. и то най-вече за млади жени. Приложен преди хирургичната интервенция е с цел да се намали стадия.
При рака на маточната шийка доскоро нямало вариант да се запазят детеродните способности на жената. Сега има нова оперативна техника – трахелектомия, при която се маха само шийката, а останалата част на матката – тялото, което трябва да приеме бременността и да я развие, се свързва директно с влагалището. Тази намеса пречи както на самото забременяване, така и на износването, така че процентът на ражданията след подобна операция е много по-малък, отколкото при здравите жени. Конизация се прави само при предраковите състояния. Тя влияе в далеч по-малка степен върху способността на жената да забременява. При нея се изрязва само малък конус, докато при рак се маха цялата шийка, заедно с тъканите, които я свързват с таза.
Грешка при цитонамазките винаги могат да се получат. Има такива в плюс, и такива в минус, обясни доц. Василев. Те обикновено са човешки – или при вземането на материала, или при обработката му в лабораторията, или в разчитането. Един от начините да се избегнат подобни грешки е течно базираната цитология, която вече се въвежда и у нас. Клетките се вземат по подобен начин, както за намазката, но не се намазват, а се разтварят в течност в стъкленичка. Тя се поставя в апарат, където светлината минава през нея. Отзад датчик отчита какво „вижда“. Тук отпада възможността за грешка при обработката.