Системата на медицинската експертиза е замислена, за да не остават хората с тежки заболявания в нито един момент без финансова обезпеченост, отговаря д-р Манаси Николов, председател на ТЕЛК в Специализираната болница за активно лечение по онкология в София. Пред комисията от специалисти пациентът представя актуални изследвания, епикриза, като е необходимо и лично да се яви на преглед.
За трайно намалената работоспособност се произнасят само ТЕЛК и НЕЛК. Временната неработоспособност пък се удостоверява от лекуващите специалисти, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
Нетрудоспособността, която отчитат специализираните лекарски комисии при онкоболните, намалява с годините, разказа д-р Манаси Николов, председател на ТЕЛК в Специализираната болница по онкология в София. Приема се, че след терапията те постепенно оздравяват. Първите 2 г. са по-тежки, тъй като се провежда лечение, а има и сериозен психологически стрес, затова се дава по-висок процент, пояснява той. Между 3-тата и петата година се дава по-нисък, а след този период се вписва минималният процент, който дава право на пенсия. С това решение на ТЕЛК хората могат да се пенсионират по болест.
Всеки онкоболен, който не работи, може да бъде представен на ТЕЛК само с издадено от личния лекар медицинско направление. Джипито дава талон срещу представени епикриза или консултация от специалист, от които да стават ясни вида на заболяването и моментното състояние на болния. Онкологично болните, които са в болнични, могат да ги продължават до 6 месеца. След това също отиват на ТЕЛК с медицински протокол от лекарската консултативна комисия, издала последния болничен лист.
Направлението или протокола се носят в регионалната картотека за медицинска експертиза. За София тя се намира на ул. „Иларион Макариополски“ №10. Там се подава заявление с подробни лични данни и се получава входящ номер. Ппреписката се изпраща на съответната ТЕЛК, която уведомява с писмо кога, къде и с какви допълнителни изследвания и консултации кандидатът трябва да се яви за преглед.
Ако човек е недоволен от заключенията на комисията, може да обжалва пред НЕЛК в 14-дневен срок от датата на получаването на решението. Молбата се подава отново в регионалните картотеки. НЕЛК изпраща писмо с обратна разписка за датата, часа на прегледа и необходимите документи. Дългото чакане за НЕЛК вече отпадна. До 2010 г. не бяха редки случаите, когато се чакаше по 2 г. за дата. Сега повечето дават дата за явяване до 2-3 месеца. Решението от ТЕЛК също излиза бързо – в рамките на един месец. Облекчените срокове са благодарение на нова наредба, кояато влезе в сила от 2010 г. Тя даде възможност на НЕЛК да се произнася само въз основа на документи, без болните лично да се явяват на преглед, пояснява д-р Николов. Така комисиите бързо наваксаха закъсненията, които възлизаха на години.
Ако болният не е съгласен и с решението на НЕЛК, законът дава възможност и за неговото обжалване по съдебен път. Работодателят и НОИ като заинтересовани лица също имат право да обжалват. Решението на ТЕЛК важи от 1 до 3 г. При онкоболните обикновено първото решение се издава за 2 г., а второто – за 3 г. Нетрудоспособността, която отчитат специализираните лекарски комисии при онкоболните, намалява с годините, казва д-р Николов. Приема се, че след терапията те постепенно оздравяват. Първите 2 г. са по-тежки, тъй като се провежда лечение, а има и сериозен психологически стрес, затова се дава по-висок процент, пояснява той. Между 3-тата и петата година се дава по-нисък, а след този период се вписва минималният процент, който дава право на пенсия. С това решение на ТЕЛК хората могат да се пенсионират по болест.
Съвременните щадящи методи позволяват на болните да се завърнат по-бързо към предишния начин на живот, както и да се възстановят физически по-пълноценно. Лекарите от ТЕЛК често са пред дилема. Трябва да решат дали да продължат временната неработоспособност на болните, които остават сами у дома с мислите и страховете си, или да ги върнат към предишната работна среда, където ще участват отново активно в обществения живот. Говорят с пациента като психоаналитици, за да се ориентират в състоянието му. Най-важна е преценката дали онкоболният да се върне на работното си място без опасност от влошаване на здравословното му състояние. Работодателят дава информация за условията на труд, но се взема предвид и мнението на болния.
Онкологичните заболявания заемат първо място при най-тежките случаи с определена над 90% трайно намалена работоспособност. Техният относителен дял се повишава с годините и от 17% през 2001 г. достига 32% през 2007 г. Те са заболяванията с най-големият относителен дял и представляват близо една трета от всички случаи с най-тежка степен на инвалидност в България. При новоинвалидизираните лица с оценки между 71% и 90% т.н.р. относителният дял на онкологичните заболявания нараства от 12% през 2001 г. на 22% през 2007 г.