Най-често срещан е диференцираният фоликуларен или папиларен рак на щитовидната жлеза. Той е с най- добра прогноза, защото се лекува с радиоактивен йод, казва доц. Антония Цоневска, началник на отделение по нуклеарна медицина в специализираната болница по онкология в София. При него обичайната практика е щитовидната жлеза се отстранява оперативно.
След това болният приема лечебна доза йод, ако има остатък, като целта е той да се унищожи. След това жизненоважно за болния е правилното проследяване. То се провежда от онколог или специалист по нуклеарна медицина. Първата година се провежда на три месеца, а след това на шест месеца до края на живота на болния. Проследяването включва правилно дозиране на заместителната терапия с Л-тироксин и изследване на ТТХ, тиреоглобулин, антитела срещу тиреоглобулин, ехография и сцинтиграфия при нужда.
Дозата на Л-тироксина се определя индивидуално. От това зависи качеството на живот на болния, защото Л-тироксинот замества хормоните на щитовидната жлеза, които контролират метаболизма в тялото на болния и потиска образуванито на нови злокачествени клетки. Ако това условие се спазва, рецидивите на заболяването се откриват рано и е възможно пълното им излекуване с радиоактивен йод.
Препоръчва се както на всички болни с онкологични заболявания здравословен начин на живот и балансирано хранене. Целта е да се поддържа в добро състояние имунната система на болния и да се приемат антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали в тялото, образувани от канцерогените от околната среда. Балансирано хранене означава консумиране на хранителни продукти, в които съотношението между въглехидратите, белтъците и мазните да бъде винаги 40%:30%:30%.
Всеки ден е необходимо да се консумират повече богати на целулоза зеленчуци и плодове с умерен и нисък гликемичен индекс. Най-полезни са зелеви (брюкселско зеле, бяло зеле, броколи); чесън, лук, варени царевични зърна, сливи, орехи, бадеми, лешници, коприва, фасул, леща, грах, пълнозърнест хляб, покълнали семена и зърна; храни, богати на витамин С: червени и зелени чушки, домати, варени и печени картофи, ягоди, малини, къпини; храни, богати на витамин А: тъмнозелини и жълто-оранжеви зеленчуци (спанак, моркови, домати); плодове: ябълка, кайсия, шипка, дрян, ягода, касис, диня, пъпеш, банан, грозде (особено червено), всички цитрусови- лимон, портокал,грейпфрут, мандарина, нар; зелен чай. За препоръчване са студенопресовани растителни мазнини (зехтин, олио, ленено масло). Избирайте мононенаситени мазнини. Консумирайте бедни на мазнини белтъци – риба, пилешко, пуешко, телешко и рядко крехко свинско месо.
Препоръчват се пчелни продукти: пчелен прашец, пчелен прополис, пчелно млечице; храни с млечнокисела ферментация: българско нискомаслено кисело мляко, извара, сирене (нискомаслени, обезсолени), естествено ферментирало кисело зеле, саламурени зеленчуци. Приготвянето на храната трябва да бъде на пара, чрез задушаване, бланширане или варене.
Основните принципи при храненето на онкоболни са:
– често хранене (пет приема на храна дневно). Разпределете дневното количество храна равномерно през деня, на три основни, но необилни, и две леки хранения;
– увеличено приемане на плодове, зеленчуци и ядки;
– ограничена употреба на рафинирани въглехидрати;
– ограничена употреба на тлъсто месо и меса, пържени, печени на скара или пушени;
– намаляване на приеманите мазнини до 30% и пълен отказ от мазнини, изискващи висока термична обработка;
– ограничение на употребата на сол и захар ;
– прием на вода 1,5 до 2 литра дневно;
– да се поддържа нормална телесна маса – без силно отслабване или покачване на теглото;
– вегетарианството не е за онкоболни.