Най-точната единица за измерване на протромбиновото време, която обикновено се изчислява автоматично в повечето лаборатории в България и по света, е INR (international normalized ratio, или международно нормализирано отношение). Трябва да се подчертае, че изследването на INR има значение единствено при контрола на орални антикоагуланти, какъвто например е най-широко използваният у нас – аценохумарол.
При хепаринова терапия или при употребата на антиагреганти (ацетизал, хлопидогрел и др.) INR не е приложим показател и не отразява ефекта на тези лекарства, защото при тях разреждането на кръвта става по друг механизъм. Проследяването на протромбиновото време е редно да става в специализирани лаборатории, защото според резултатите от INR се определя приемът на разреждащите кръвта (орални антикоагуланти) лекарства.
Оралните антикоагуланти действат различно при всеки човек
Само опитни специалисти могат да определят дозата на лекарствата според лабораторните резултати и да определят интервала за следващото контролно изследване. Това се налага от факта, че оралните антикоагуланти действат различно при всеки човек. Схемата на лекарствата се определя според INR за определен период от време, като за всеки пациент дневният прием е различен. Освен това трябва да се има предвид, че различни храни, лекарства и придружаващи заболявания влияят на този показател. Нормалната INR при пациенти с орална антикоагулантна терапия е от 2 до 3,50.
При започване на терапията и до достигане на тези нива се налага контролът на INR да бъде по-чест. Например в болнична обстановка това се прави всеки ден, докато амбулаторно протромбиновото време може да се контролира през Няколко дни до достигане на стабилно ниво на INR и тогава се контролира един път месечно.
Когато специалистите преценят, че INR е достатъчно стабилен, тогава интервалът на контрол може да се увеличи и на няколко месеца. При всяка промяна на здравното състояние, начина на живот, приема на лекарства се изисква контрол на INR и евентуална промяна на дозата.
Оралните антикоагуланти се използват при лечение и профилактика на венозен тромбоемболизъм, предсърдно мъждене, изкуствени клапи на сърцето, клапни пороци, дилатативна кардиомиопатия, периферна артериална болест, тромб в сърдечните кухини и други. При всички тези заболявания пациентите трябва да имат възможност да изследват INR по лекарско указание.
Д-р Борислав Ацев, кардиолог в университетската болница „Св. Екатерина“