Помага ли хлебната сода при болести

Содата за хляб присъства във всяко домакинство. Нерядко се изкушаваме да я ползваме като средство срещу стомашни киселини, но дали това повече не вреди, отколкото да помага на организма? Вижте коментарите на известни специалисти.

Доц. Д-р Мария Папазова: Човешкия организъм е в деликатно рН равновесие

Ако става дума за почистване на печката и хладилника, дори за външно намазване – при възпалено гърло например, съм съгласна и казвам „да“. В малки дози содата е и чудесен набухвател за теста. Но ако става дума за човешкия организъм с неговото деликатно рН равновесие – основен атрибут на добрата хомеостаза, на поддържането на вътрешната среда, съм категорична: много грубо е да се коригира с химични средства. Некоректно е да се твърди, че тежки заболявания като рак се дължат на гъбички и с пиенето на сода човек може да се излекува.

Содата е химикал, който извън разумната употреба в сладкиши не бива да се приема вътрешно. Защо? Първоначалното силно алкализиране измества ензимната активност, което е много опасно. Всеки от 4-5-те хиляди ензима, които осигуряват храносмилането и метаболизма, има тясна рН граница, в която е активен. Например слюнчените ензими, които разграждат бързите въглехидрати -хляб, тестени изделия, захари, действат в алкална среда. Когато пиете сода, опорочавате нещата още в устата, но ефектът продължава и надолу. В стомашния сок би трябвало да имаме свръхкиселинност – рН 1-1,5. С постъпването на содата и особено, ако след това ядем, саботираме храносмилането си. В рамките на половин-един час киселинността се връща – даже с „лихва“. Идеята да се алкализираме по химичен път е несъстоятелна. Но че трябва да се стремим да поддържаме по-алкална среда, е безспорно. Всичко ни подкиселява днес – неприятните емоции и мисли, токсичните преработени храни, мръсният въздух, пушенето, многото кафета.

Когато настъпи ацидоза (подкиселяване), клетките не се чистят, не се хранят, нарушава се имунният отговор. Организмът има нужда от ритмично, нежно алкализиране с натурални средства. Например с цитрусови, но и с всички кисели плодове или прясно изцедени сокове от тях – в организма те дават алкална реакция. Друг начин е включването на суровоядство. Както и всекидневното пиене на коктейли от зеленолистни зеленчуци в различни комбинации. Има неподозирани възможности в уж добре познати зеленчуци, които не ядем правилно. Като морковите – листата им са най-полезната част. Може да се съчетават със спанак, марули, листа целина, дръжки селъри, копър, магданоз и т.н. Нарязват се ситно и се смесват с 1 -2 пасирани меки плода. Може да се добави сок от лайм или лимон. Чаша от 300 г зелен коктейл е чудесно алкализира-що средство. Полезно е с последните му глътки да се вземат и мастни киселини.

Д-р Георги Гайдурков: Отпадъчните вещества в обмяната са киселини

Содата за хляб е ненаситена натриева сол на въглената киселина. Като съединение на силна основа и слаба киселина, натриевият бикарбонат проявява алкални свойства. Почти всичките му популярни приложения са свързани със способността да алкализира средата, в която се внася. Отдавна е известна употребата на содата в бита – свързва мазнините и почиства перфектно.

Подобна е причината за използването й в домашната козметика. Отстранява от кожата излишната мазнина и придава гладък, чист и свеж вид. В популярната медицина е класическото средство за неутрализиране на стомашни киселини. Но не е много препоръчително, защото отделеният С02 дразни допълнително лигавицата и отново се стига до изливане в стомаха на порция киселини.

В съвременната медицина приложението й е ограничено – като компонент на водно-солеви разтвори и коректор при изразена ацидоза. Това, с което напоследък содата придоби едва ли не статут на панацея, е хипотеза на италианския онколог д-р Тулио Симончини. Отдавна е известно, че отпадъчните вещества в обмяната са киселини. Почти всяко заболяване – възпаление или дегенерация, води до вкисляване – ацидоза. Най-тежката тъканна дегенерация – ракът, обикновено е свързан с продължително вкисляване. Лауреатът на Нобелова награда по физиология, биохимикът Ото Варбург, дефинира рака като група клетки, развиващи се в силно променена кисела среда, живеещи предимно анаеробно (безкислородно) чрез ферментация на захари.

Симончини доразвива тази теза, като казва, че раковата тъкан нараства освен в кисела среда и чрез вторичнаинфек-ция с популярната гъбичка Candida albicans. Оттук и презумпцията, че ако туморът се третира чрез алкализиране и унищожаване на гъбичките със сода, той се стопява. Дали е така и дали е толкова лесно, трябва да се верифицира. Самият Симончини описва содата като ефективна главно когато туморът е достъпен с катетър за директно третиране.

В никакъв случай не се препоръчва самодейното пиене на сода (особено с кленов или друг захарен сироп, който всъщност подхранва тумора!). Не е показана употребата на сода и за профилактика – болните, ползвали сода против стомашни киселини, също (ако не и по-често) развиват рак. Снижавайки стомашната киселинност, содата нарушава целия процес на храносмилане. Намалената стомашна киселинност спомага за развитието за микроби в стомашно-чревния тракт, включително хеликобактер пилори, и проникването им през стените в кръвта.

Друг негативен ефект е хипернатриемията – подобно на готварската сол содата задържа в тъканите вода и токсини. Най-доброто средство за алкализиране са прясно изцедените зеленчукови и плодови сокове, зелените смутита. Суровата растителна храна осигурява идеалното и балансирано алкализиране на организма.