В България около 10% от населението страда от изявени форми, а засегнатите с неизявените субклинични форми стигат до 20%. Те варират според пола и възрастта. При жените болестите на щитовидната жлеза се срещат няколко пъти по-често, освен това с възрастта честотата се увеличава. На първо място по разпространение е гушата. Тя се дели на два вида – ендемична, дължаща с йоден дефицит, и спорадична, която се определя от генетични и фамилни фактори, както и на фактори от околната среда.
До средата на миналия век гушавостта имаше водещо място в тиреоидната патология. Към 1956-60 г. засягаше близо 50% от населението в планинските региони, където се наблюдава йоден дефицит. За първи път йодна профилактика в България се въвежда през 1956 г. с йодиране на готварската сол и раздаване на таблетки антиструмин на бременните и подрастващите. През 2004 г. ендемичната гуша изчезна. В групата на 6-10 годишните деца тя стигна 2-3%.
Независимо, че изследванията сочат, че в общите групи бременни няма йоден дефицит, последни проучвания показват, че има определени категории бременни, при които приемът на йод не е достатъчен. Това налага допълнителна профилактика с таблетки. Най-често в практиката се използват комбинирани препарати с витамини, микроелементи и йод. Независимо че проблемът изглежда решен, във възрастта от 25 до 75 г. пациентите с гуша са около 25%. Освен възрастови, полови и наследствени фактори, влияят и фактори на околната среда като замърсяване, радиация и пушене.
Съвременните ехографски методи на изследване на щитовидната жлеза позволиха да се откриват възли на щитовидната жлеза, дори когато те са недостъпни за опипване. Изследванията, които се провеждат от редица колеги в България, сочат, че 6% до 8%от възлите са злокачествени – рак на жлезата. Нерядко той се комбинира с рак на млечната жлеза, най-честата локализация при жената. Затова при прегледите за този вид тумори трябва да се правят и профилактични прегледи на щитовидната жлеза. Открие ли се възел, е необходимо под ехографски контрол да се извърши тънкоиглена пункционна биопсия на жлезата. Установят ли се дори съмнителни цитологични данни за карцином, необходима е операция.
Всъщност операцията на възли се прави не само при злокачествени образувания. Ако възелът е голям и притиска околните структури, затруднява дишането и гълтането, предпочита се оперативно премахване на възела. Международни проучвания показват, че ракът на щитовидната жлеза в редица случаи може да възникне вторично на базата на възли, които са били доброкачествени и преминават в злокачествени. Затова сега се приема, че дори когато няма данни за карцином, но възелът е с големина над 1,5-2 см или са налице съмнителни ехографски данни за рак, операцията е най-добрият начин за профилактика на рака на щитовидната жлеза.
Много пъти се е поставял въпросът дали Чернобилската авария има отношение към този вид тумори. За България това не е установено. През последните 1-2 десетилетия те наистина стават повече, но това се дължи на по-добрите възможности за диагностика – ехография, тънкоиглена биопсия.
Най-важните заболявания на щитовидната жлеза, които имат отношение към общото състояние на организма, сърдечно-съдовата и нервната система, са тези, при които секрецията на жлезата е променена.. Когато функцията е повишена, наблюдаваме тиреотоксикоза или хиперфункция. 58-60% от тези случаи се дължат на Базедовата болест. Това е автоимунно заболяване, може да се съчетава с ендокринен екзофталм или други автоимунни синдроми. Около 30% от състоянията са с нодозни възлести гуши с автономна секреция, т.е. неавтоимунни. Има и 10% с т.нар. токсични аденоми – горещи възли. Става дума за единични възли, които имат свръхпродукция на хормони.
Повишените серумни нива на тиреоидните хормони, дори когато са леко увеличени, водят до подчертани симптоми най-вече в нервната система – раздразнителност, неспокойствие, депресия, свръхвъзбудимост, треперене на крайниците – ставен тремор, вегетативни нарушения с повишен симпатиков тонус. Много съществени са влиянията на хипертиреоидизма върху сърдечно-съдовата система. Половината случаи имат повишено кръвно налягане. По-скоро горната граница е повишена – систолна хипертония, налице е увеличен пулс – над 90 удара в минута в легнало положение. Могат да настъпят и сериозни ритъмни нарушения, най-често предсърдно мъждене. 25% от случаите на ритъмни нарушения обаче са свързани с хиперфункция на щитовидната жлеза и това е немалък процент. В панела от задължителни изследвания при тези ритъмни нарушения задължително трябва да се включи и изследване на тиреоидната функция. Понякога при хиперфункция се наблюдава драматична загуба на тегло, дори при пълноценно хранене. При Базедовата болест захарният диабет се среща два пъти по-често.
СНИМКА: АРХИВ
