Пулсът се смята за нормален, когато сърцето работи с честота от 60 до 100 удара в минута. Понякога при спортисти нормалната работа на сърцето може да бъде и в по-ниски граници. В повечето случаи обаче ниският пулс означава, че има някакво нарушение в сърдечната дейност. Една от причините са промените в клапния апарат на сърцето вследствие на ревматизъм, вродени пороци, инфекциозен ендокардит и др.
Най-вероятната причина за ниския пулс (брахикардия) са деформациите в сърцето и в електрическата му система вследствие на това заболяване. Преценката дали наистина е така трябва да направи кардиологът, който ви лекува. Обикновено се налага да се направи 24-часов ЕКГ запис (холтер), който показва работата на сърцето за едно денонощие.
Вторият въпрос, който трябва да се изясни, е дали имате оплаквания (главозамайване, краткотрайна загуба на съзнание или умора при този нисък пулс). Към тези анализи задължително трябва да се направи ехокардиография. След получаване на всички данни кардиологът прави преценка какво да предприеме.
Вариантите са разнообразни. Например, ако бавният пулс се дължи на някое от лекарствата, които приемате, понякога е достатъчно то да се спре. В случай че пациентът има оплаквания и резултатите от холтера показват, че те са свързани с периода на най-нисък пулс или нарушение в провеждането на електрическите импулси, то би трябвало да се постави електрокар-диостимулатор (пейсмейкър).
Има и друг вариант, при който състоянието може да изисква сърдечна операция със или без пейсмейкър. Това се преценява от кардиолог и кардиохирург с необходимата квалификация.
Д-р Борислав Ацев, кардиолог в университетската болница „Св. Екатерина“
