петък, 29 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеРаждане в млада възраст пази от рак на гърдата

Раждане в млада възраст пази от рак на гърдата

Ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване при жените. Този вид тумори представляват една четвърт от всички онкологични заболявания при жената, следвани от рака на гениталиите и кожните карциноми. Тенденцията е броят им непрекъснато да нараства.

„Не можем да променим заболеваемостта както в национален, така и в световен мащаб. За последните 30 години тя се е удвоила. За първи път през тази година се очаква да достигнем 4000 новозаболели. Доскоро заболеваемостта се движеше около 3800 годишно. Основно значение за този вид тумори има манталитетът на хората –  жените раждат късно, кърмят малко и имат малко деца. Злоупотребяват с хормонални препарати, които, за съжаление са навсякъде в индустриалната храна.“ Това коментира проф. Иван Гаврилов, началник на Торакалната клиника в Специализираната болница по онкология (СБАЛО) в София.

Нивото на заболеваемост има връзка и с географското положение на една страна. Колкото по на юг и на изток се отива, толкова повече намалява заболеваемостта. Обратното също важи: на север и на запад тя е по-висока. проф. Иван Гаврилов

Причини за рака на гърдата – гени, възраст, хормони и начин на живот

Няколко са основните причини за рака на гърдата: генетична наследственост, възраст, бит на населението, аборти, злоупотреба с хормони (противозачатъчни или в храната), дисхормонални нарушения, както и липса на здравна култура и профилактика. Природосъобразният начин на живот намалява риска от злокачественото заболяване. „Колкото по-рано родят жените, колкото по-дълго кърмят и имат повече деца, толкова по-малък е той за развитие на рак на гърдата. Това са природни закони, които не можем да променим“, казва проф. Гаврилов. Има заболявания, които предшестват раковите, макар че не се окачествяват задължително като предканцерози. Това са хронични възпаления на гърдата, усложнения от травматични, хормонални и възпалителни процеси, водещи до мастопатия (неонкологични промени на нормалната тъкан на гърдата), фиброаденом и интрадуктален папилом, като особено опасна е пролиферативната мастопатия. Мастопатията трябва да бъде наблюдавана и държана под контрол, съветва проф. Гаврилов.

Имунната система играе важна роля 

Тя е много изследвана, но са малко лабораторните показатели, чрез които може да се контролира. Реклами на антиоксиданти и имуностимулатори често внушават на хората, че действат като с магическа пръчка. Те имат своето място, но само когато имунната система има нужда от стимулиране, смята проф. Гаврилов. Тя регулира делителната способност на клетките и то в строго ритмична последователност. За около 3-4 месеца тъканите на нашето тяло се обновяват изцяло. Клетки умират, а новите, които се образуват, са точно генетично копие на клетката майка, съдържащи и информацията в нея. Ако от новата ДНК не излезе точно копие, се стига до патологични отклонения или геометрична прогресия в нарастване на тъканите. Така се получава натрупване на тъкан на определено място. Възниква тумор, а в зависимост от характеристиките си той може да бъде класифициран като доброкачествен или злокачествен (с инвазивен растеж и метастазиране).

Сложният механизъм на деленето се регулира от клетки, които контролират всяко ново копие. Ако то е годно, системата я пропуска. Има ли дефект, връща го, за да го поправят. Само ако поправката е невъзможна, тогава я унищожават. 12 000 клетки биват разграждани в човешкия организъм за 24 часа. На теория за едно денонощие можем да се разболеем 12000 пъти от рак, ако това са пропуснати от имунната система, патологично изменени клетки, обяснява проф. Гаврилов. Нашата имунна система се грижи това да не става, стига да сме осигурили комфорт за нейната дейност. До пропуски в работата й водят стресът, хроничните заболявания и неправилното хранене.

Има ли генетична предразположеност, намеса на редица външни фактори, както и липса на природосъобразен живот, перспективата за ненормални клетки е по-голяма. Вероятността за генни мутации е по-голяма, а също и възможността нередовна клетка да се промъкне през „стражите“. С възрастта рисковете стават по-големи.

Възрастта на жените с рак на гърдата пада, вече има болни и на 30 г.

Сериозен проблем е, че през последните 20-25 г. възрастта на новорегистрираните болни от рак на гърдата пада. Преди беше рядкост да видиш пациентка под 40 г., а сега тези под 30 г. не са изключение, коментира проф. Гаврилов. Има дори единични случай под 20 г.

Диагнозата рак в наши дни обаче не е присъда. Ракът на млечната жлеза е лечим в над 97%, стига да бъде открит навреме, в ранен стадий. Това може да стане, само ако хората се научат да се грижат за себе си. Необходими са две неща – стриктна профилактика и спазване на здравословен начин на живот. Още на 20 г. младите момичета трябва да имат здравна култура, да са обучени как да се преглеждат сами веднъж месечно и един път в годината да ходят на специализиран преглед, казва онкологът. След 30 г. той препоръчва преглед веднъж на 6 до 8 месеца, а след 40 г. – на 6 месеца. Тогава е добре да се прави и мамографска снимка един път на 2 г. Ако тези правила се спазват, дори жената да е предразположена към онкологично заболяване, то ще бъде открито навреме и трайно излекувано.

Заболяването рак е кръстено на морското животно, защото прилича по форма на него

„Има тяло и крачета, които са разположени лъчеобразно. Това са повлекла – пътечки, по които ракови клетки излизат от основния тумори и проникват в околните тъкани. Те са невидима част. Затова всеки онкохирург, на когото предстои диагностично отстраняване на тумора, взема материал за биопсия поне на 3 см встрани от основното тяло. Само така може да е сигурен, че няма остатъци от невидимите лъчи, по които злокачественият процес нараства“, обяснява проф. Гаврилов.

Злокачествените заболявания на гърдата са над 10 хистологични вида, които имат различна степен на проникване. Най-разпространеният е инвазивният дуктален карцином. Това са над 70% от случаите. Има и лобуларен рак, който обхваща 25-30% от случаите. По-рядко се срещат  жлезисти и медуларни тумори, болестта на Пейджет и саркоми. Саркомите са особена форма на злокачествени процеси. Те рядко правят метастази, но често рецидивират.

Много е важно в болницата, където се оперира и лекуван пациенти с тумори да имат патологоанатомична лаборатория с опитни специалисти, смята проф. Гаврилов. Тогава операцията ще става по правилата и съгласно утвърдените стандарти (алгоритми), приети през 2010 г. на Национална конференция в Шумен по инициатива на акад. Дамян Дамянов, председател на хирургическото дружество.

Диагностиката на рака на гърдата включва няколко етапа

Първият е снемане на анамнеза – лекарят изслушва оплакванията на пациента. Следва физикален преглед, назначава се ултразвук или мамограф. При необходимост се прави пункционна биопсия за цитологична верификация. Напоследък рутинно е въведена и пункционна биопсия за хистология. Така се изяснява с максимална достоверност вида на злокачественото новообразувание и се определя как точно да стане комплексното лечение включително и хирургичната интервенция. При операцията се прилага гефрирен подход (експресно изследване на патологоанатомичния материал). Пациентът е под анестезия, а в рамките на 20 мин. патологът отговаря това злокачествен процес ли е или не.

Еднакво опасно е хирургът предварително да приеме, че процесът е 100% злокачествен или 100% доброкачествен, пояснява проф. Гаврилов. Мамографията дава над 80% точност на диагнозата, пункционната биопсия – 85%, а физикалният преглед с мамография или с цитология – над 95% точност на диагнозата. Адекватното лечение е индивидуализирано, затова ролята на онкологичните комисии е много важна. В нея участват хирурзи, патолози, лъчетерапевти, химиотерапевти и рентгенов диагностик. Всеки отделен случай се обсъжда предварително и се предприема определена тактика на поведение, а след хирургичното лечение друга комисия определя как ще продължи лечението на пациента в следоперативен план. Като се вземат предвид различните подтипове рак и възможностите за терапия, могат да се направят над 2500 комбинации на лечение. Всяка от тях има своите предимдства и недостатъци. Благодарение на колективната преценка комисията взема решение кое е най-подходящото за конкретния случай. Благодарение на нея пациентът получава най-адекватното и качествено лечение.

25% до 30% от пациентите търсят лекарска помощ в късен стадий, когато вече е трудно да се помогне. При тях оперативното лечение е или диагностично и палиативно. Първо се прилагат нехирургичните методи на лечение, които целят да намалят жизнеспособността на тумора, както и разсейките. След това да се преценяват възможностите за оперативно лечене. Технически е възможно да се опита веднага радикално оперативно лечение, но стратегически това е грешка, смята проф. Гаврилов. Отстранява се основният тумор, но ако пациентът има мигриращи туморни клетки – такива, които по кръвен или лимфен път са напуснали основния тумор и близките лимфни бариери, те получават добра възможност да се развиват. „По правилно е да атакуваме генерално, по кръвен път с медикаменти, които да достигнат навсякъде тези клетки и да подготвят органа за операцията. Понякога предоперативната химиотерапия може да спомогне и за съхраняване на органа“, разказва онкохирургът.

Локалният хирургичен метод бил прилаган масово в миналото, но това водело до липса на контрол върху далечните метастази. Каквато и перфектна операция да си направил, никога не бива да се забравя, че онкологичните заболявания представляват заболяване на целия организъм, локализиран в отделен орган, коментира специалистът.

Терапевтично поведение при бързоразвиващ се и при бавноразвиващ се тумор

През 80-те години професор Фишер обърна внимание на това, че има бързоразвиващ се рак, който не дава добри резултати от проведеното лечение, независимо от усилията на лекарите. При бавноразвиващия се тумор, особенно при жени в менопауза, има добри резултати и в по-напреднали стадии. „Моята 30-годишна практика ми подсказва, че в отговорът на въпроса е в хормоналното състояние на пациентката. Колкото тя е по-млада, хормонално по-активна, толкова по-голяма е вероятността процесът да се развива нектролируемо. Ако пациентката е над 70г., дори локалният тумор да е напреднал и под формата на рана, има изгледи тя да живее дълги години след локалната операция“, описва наблюденията си проф. Гаврилов. Вероятното обяснение е, че няма хормонален катализатор, който да стимулира злокачествения процес.

У нас много жени отказват да ходят на профилактични прегледи поради страх от диагнозата рак или пък игнорират препоръките на лекаря. Наскоро онкологът научил за закон в Швейцария: ако човек по собствена вина откаже или игнорира безплатното лечение, то оттук нататък сам трябва да плаща за лечението, а отговорността се прехвърля при него.

Наследствеността е рисков фактор при рака на гърдата. При 25-28% от всички болни с злокачествено новообразувание на млечната жлеза има данни за болни в рода. Това значи, че те са унаследили мутация на 13-та и 17-та хромозома, която ги прави по-уязвими за заболяването. Възможността да го развиват е по-голяма. Има различна степен на фамилна обремененост, като най-опасните са първа и втора степен, пояснява проф. Иван Гаврилов. Пациенти, които са имали болни с тази диагноза в рода си, трябва стриктно да спазват принципите на профилактика и да се обръщат към медико-генетичните кабинети за консултация. При новозаболелите лечението трябва да е както при по-агресивните форми на рак.

Създаден е фамилен регистър като част от националния раков регистър, като целта е в него да се опишат всички фамилни тумори и техните преки родственици. Жените, за които рискът е по-голям, ще бъдат подлагани на редовно наблюдение и специализирани изследвания. Не всеки, който има болен в рода си, ще се разболее, но трябва да бъде по-внимателен в профилактиката, казва онкологът. Тази форма на контрол изисква много съвместни усилия, но дава максимални резултати, учедени са специалистите.

Природосъобразният начин на живот и профилактиката (ранна диагностика) са ключът към намаляване на заболеваемостта, както и трайното лечение на онкологичните заблявания на млечната жлеза, обобщава проф. Гаврилов.

СНИМКА: ТК

Статията е актуализирана на 8 януари 2017 г.

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -