Епидемията от наднормено тегло е сякаш причинена от вирус – първо са засегнати отделни хора, после приятелския и семеен кръг, а следтова и колегите. Накрая целият регион и дори страна са заразени. Според д-р Никълъс Кристакис, медик и социолог от Харвардския университет в Бостън, трупането на излишни килограми се разпространява като инфекциозна болест. Ученият дори е написал книга по въпроса. Човек затлъстява, когато яде прекалено много сладко, мазно и се движи ограничено. Тези привички обаче лесно се предават от един човек на друг, също като заразна болест, макар че това става по-бавно, отколкото при грипната вълна.
Вижте още: Диета за отслабване, която не вреди на здравето
Какво е „социална зараза“?
Феноменът „социална зараза“ е познат отдавна на учените. Прозяваме се, когато и човекът срещу нас го прави. Включваме се към смеха на другите с удоволствие. Тази „зараза“ се отнася и за наднорменото тегло, доказаха д-р Кристакис и колегата му д-р Джеймс Фаулър от университета в Калифорния. За анализа си те ползват едно от най-старите и големи проучвания в света – това за сърдечносъдовите заболявания във Фрамингам. Това е предградие на Бостън, където лекари наблюдават от 1948 г. през определени периоди от време жителите му. Анкетират ги за всекидневните навици и психическото им състояние.
Някои важни за медицината изводи се дължат именно на това мащабно проучване – като например това, че пушенето и богатата на мазнини храна повишават риска от инфаркт. В него вече учасват внуците на първите доброволци.
Фаулър и Кристакис обаче събрали и данните за приятелските и роднинските връзки между анкетираните. Така те реконструирали социална мрежа от 5124 души, които поддържали над 50 000 отделни контакта помежду си. Учените проследили как се променят тези контакти от 1971 г. до 2003 г. Много хора от тази голяма група наддали сериозно на тегло за това време. Накрая на периода повечето били затлъстели или с нандормени килограми.
Теглото на хората в социалната група следва общ модел
По-интересното е това, което учените открили. Теглото им не се променяло на случаен принцип, а следвало определени модели. Някои от анкетираните поставили началото, а други ги последвали. Образували се подгрупи с преобладаващ брой на хора с наднормено тегло. Около тях имало и такива без проблеми с килограмите, но те били изложени на риск да наддават прекомерно през следващите години. Очевидно им е било трудно да се измъкнат от влиянието на околната среда, коментират учените.
Любопитно е, че влиянието между приятели било по-силно, отколкото между братя и сестри или съпрузи. Хора с еднакъв пол се повлияват един друг по-трудно, отколкото мъже с мъже или жени с жени. Приятелите самного по-определящи за собственото тегло, отколкото семейството, въпреки че човек по принцип се храни у дома, коментира д-р Кристакис.
Подобен ефект бил наблюдаван и при пушенето. „Свързани помежду си групи отказват цигарите почти едновременно, сякаш едно цяло ято внезапно променя посоката си“, добавя той. Какво подтиква цели групи да променят по този начин поведението си? Важна причина е подражанието. Например почитателите на хубавото ядене и пийване лесно въвличат околнитеда следват примера им. И обратно – бившите пушачи по-лесно могат да мотивират околните да се откажат от вредното си пристрастяване.
Не е само това обаче. Социалната зараза действа и при хора, които са индиректно свързани в една мрежа, дори ако не се познават лично. Например приятелят на затлъстял е с 57% риск да наддаде на тегло. Дори при приятеля на приятеля на първия приятел това влияние дава някакъв ефект, доказват учените с анализа си.
„В самите подгрупи се променя разбирането за приемлива фигура“, обяснява защо това е така д-р Кристакис. Когато човек е заобиколен от приятели, които толерират пълната фигура, сам започва да губи мотивация да направи нещо срещу килограмите – да спортува повече или да се откаже от бирата пред телевизора.
Затлъстяването е новото „пушене“
Структурата на приятелските кръгове също показвала как се променят поведенческите модели. През 70-те г. пушачите били в центъра на светския живот. Поддържали много приятели и близки контакти. След многобройните инициативи в САЩ за отказ от цигарите обаче те постепенно били изтласквани към периферията на социалната мрежа.
Успехът на държавата там се мери с цифри – сега в САЩ пушат едва 21% от възрастните. Затова пък населението страда в много по-голяма степен от затлъстяване в сравнение с европейските страни. „Социалните контакти не предизвикват промените в обществото, но действат за тях като катализатори“, казва Кристакис. Отделният човек се влияе не само от семейството, роднините и приятелите, но и от много други хора вобкръжението си – често без изобщо да забележи.
Но обратното също важи: всеки влияе не само върху най-близките около него, но и на много други хора, с които е свързан индиректно. Правилото се открива и при други нагласи – към пиенето, депресивните заболявания или удовлетвореността от живота, смята още Кристакис. BZ