Летните горещини донесоха епидемия от очен „грип“, каза акад. Петя Василева, ръководител на специализираната очна болница „Академик Пашев“. Заболяватнето представлява вид конюнктивит, който се предава лесно и по подобен на обикновения грип начин – по въздуха. Заразените имат доста рядък и обилен очен секрет, усещат очите си като слепени. Частици от секрета се разпиляват по въздуха при мигане. При контакт със заразен шансът болестта да се предаде е много голям – 90%. Това може да стане и само с едно ръкостискане или просто среща с болния. Инкубационният период е 10 дни, така че, ако не се почувстват симптомите веднага, това не означава, че опасността е отминала. Очният грип се познава по това, че очите на пациента са силно зачервени, а в определен стадий се подуват и клепачите. В началото започва с особеното чувство, че в окото е попаднало чуждо тяло.
Най-острата фаза на очния грип се появява на 10-ия ден. Тогава усещането на болка и парене са най-силни и пациентите често проявяват слабост и търсят спешни, но неефективни начини да разкарат източника на мъчението. Важно е да се знае, че болестта не се лекува. Често се случва пациентите да си назначават самолечение и да минават директно на антибиотици, разказа акад. Василева. Това не само не върши работа, но и вреди, защото така допълнително се нарушава нормалната среда на окото. Единственото средство за облекчаване на „страданието“ е да се слагат изкуствени сълзи, които отмиват секрета по-бързо. Тъй като паренето и дискомфортът са буквално влудяващи, на очите може да се поставя студен компрес.
Болните задължително трябва да носят очила,за да предпазят околните от заразния секрет, който се носи във въздуха. И много важно: избягвайте да си пипате очите, особено когато не сте си мили ръцете! По този начин болните предават, а здравите – приемат „очния грип“. За разлика от обикновения грип очният създава имунитет у пациентите за 10 години, колкото е и периодът, през който се повтарят епидемиите у нас.
СНИМКА: АРХИВ