Инфекциозна мононуклеоза – кое е правилното лечение

PRINT
д-р Атанас Мангъров

Инфекциозната мононуклеоза е заболяване на лимфатичните тъкани, което в повечето случаи протича без особени оплаквания. Причинител е Епщайн-Бар вирусът, който е от групата на херпесните вируси. След преболедуване човек обикновено придобива имунитет до края на живота си, тоест повече не може да зарази повторно и да се разболее от инфекциозна мононуклеоза.

Как става заразяването

 епщайн бар вирус инфекциозна мононуклеозаВирусът Епщайн-Бар (на графиката) обикновено се предава чрез слюнката. На практика това може да стане чрез целувка, но и в бита – чрез ползване на общи прибори, съдове. Тъй като е много разпространен и лесно се предава, на практика няма човек, навършил 25-30 г., който да не се е срещал с него, казва доц. Атанас Мангъров, началник на Първо детско отделение в Специализираната болница по инфекциозни болести.

Първият пик на заразяване е в детската градина, където много деца контактуват помежду си, и на 15-16 г., когато тийнейджърите започнат да се целуват. Възможно е обаче заразяването да стане и по всяко друго време. Инкубационният период е една-две седмици. Това е времето от заразяването до проявата на първите симптоми.

Симпомите включват уголемен далак и черен дроб

Характерно е, че в 70-80% от случаите заболяването протича безсимптомно. Само при около 20-30% от хората протича със симптоми – увеличени лимфни възли, увеличен далак или черен дроб. Може да се получат ангини като усложнение. Това се случва при сравнително малък процент от заразените.

Когато мононуклеозата протича с клинична картина, болните имат различни симптоми. Първо възниква тежко възпаление в гърлото и затруднено преглъщане. След това могат да се появят и други симптоми, като:

далак уголемен далак болкиДалакът може да се уголеми при всеки втори болен, като спленомегалията достига своя максимум към края на острата фаза. Черният дроб се увеличава при двама от 10 болни. Те съобщават за натиск в горната дясна част на корема. Ако се е стигнало до уголемяване на черния дроб или далака, засегнатият пациент не бива да спортува поне три месеца след като симптомите отшумяват, за да не се получи увреждане на увеличените органи.

Може да се наблюдава и пожълтяване на кожата – иктер. Показателите в кръвта, свързани с черния дроб, са завишени.

При по-малко от един на 10 болни се наблюдават и обриви, като те може да са различни. Понякога са малки червени точици или кръвонасядания, които може да сърбят. Друг път засягат по-голяма площ от кожата.

Как протича заболяването

Друга особеност при мононуклеозата е, че вирусната инфекция протича по-продължително. Острата фаза може да трае 6-7 седмици. Това е едно от заболяванията, при които човек се разхожда с термометър в джоба, казва още доц. Мангъров.

налепи по гърлотоЧесто се откриват налепи по гърлото, но трябва да се има предвид, че не всеки налеп е гнойна ангина. Това са фибринозни налепи, свързани с инфекцията. Не означава, че е необходимо антибиотично лечение, те са част от клиничната картина на мононуклеозата.

При мононуклеоза може да се стигне до бактериална ангина, която да налага лечение с антибиотик. Това обикновено се случва по-късно, и то само в отделни случаи, изтъква специалистът по инфекциозни болести.

Хората, които могат да пренесат заразата, са болни с или без клинична картина, или такива в етап на излекуване. Човек може да е заразен и без да развие клиничните прояви.

Острата фаза е когато човек за първи път се сблъсква с вируса. Например, ако в училище един от класа се разболее от мононуклеоза, то със сигурност около него има още 10-ина деца, които са в активна фаза на инфекцията и могат да предадат на други Епщайн-бар вируса, но самите те не развиват клинични симптоми, пояснява доц. Мангъров. Той допълва, че всички засягания на черен дроб, уголемен далак, са обратими и не остават трайни последици.  

Как да се борим с вирусите, които си остават завинаги наши

Имунитетът след преболедуване е доживот

Епщайн-Бар вирусът е от групата на херпесните вируси, които след като веднъж са попаднали в организма, се инкорпорират в клетките, но имунната система ги държи под контрол. Хубавото е, че не хронифицира, няма риск от късни увреждания. Имунитетът след преболедуване остава траен.

Епщайн-Бар вирусът се подозира като един от факторите за възникването на някои автоимунни заболявания като множествена склероза, хашимото и др. Ролята му обаче не е напълно изяснена. Тъй като практически почти няма хора в Европа, които да не са били заразени с него, той се открива и при хора с автоимунни заболявания. Няма категорични доказателства за връзката между инфекцията и автоимунните процеси.  

Инфекциозна мононуклеоза при деца

имунитет децаДецата се заразяват с вируса на Епщайн-Бар толкова често, колкото юношите и възрастните. При тях инфекцията често остава незабелязана, особено при деца под 5-годишна възраст. Ако все пак се проявят симптоми, те често са от общ характер и приличат по-скоро на настинка.

Възможните симптоми при децата са например кашлица, възпалено гърло, леко подути лимфни възли, умора, лека треска или гадене. Докато при юноши и възрастни жлезната треска отшумява за две до три седмици, при децата инфекцията обикновено подобрението настъпва по-бързо. Като цяло боледуването протича леко.

Как се лекува инфекцията 

лекарства хапчета медикаментиЛечението на инфекциозната мононуклеоза е симптоматично (дават се болкоуспокояващи – нестероидни противовъзпалителни като ибупрофен, лекарства за температура), освен ако не настъпят вторични усложнения като бактериална ангина (след втора-трета седмица). Това е самоограничаващо се заболяване, подчертава инфекционистът.

Няма специфични препарати, лекарства, които да лекуват Епщайн-Бар вируса. Необходимо е да се изчака, болният да почива на легло, да се щади и да не се товари физически.

Не бива да се лекува с полусинтетични пеницилини – аугментин, ампицилин и амоксицилин, които правят тежки обриви, споделя опит оц. Мангъров. Те провокират реакция на свръхчувствителност на кожата, по която се проявяват мехури като от изгаряне или обриви, които силно сърбят.  

Какви са изследванията за установяване на заболяването

Дали вече сте се срещали с вируса на Епщайн-бар може лесно да се установи като се изследват антителата. При стара инфекция, която вече е преодоляна от организма, се установяват IgG антитела. При първа инфекция нивата на имуноглобулините IgМ са високи, а IgG липсват. На втория-третия месец двата вида антитела се изравняват, а след 6-7-ия месец IgМ почти няма, а доминират IgG, които може да играят нагоре-надолу.

В зряла възраст практически няма човек, който да няма IgG като белег за предишна среща с Епщайн-бар вируса. Носителството сред населението в Европа надхвърля 90%.

[Общо: 0    Средно: 0/5]
Инфекциозна мононуклеоза – кое е правилното лечение беше последно модифицирана от: октомври 10th, 2018 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook12Share on Google+0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *