вторник, 19 март, 2024
- Реклама -
НачалоЗаболявания и лечениеДрезгавият глас може да е заради стомашната киселина

Дрезгавият глас може да е заради стомашната киселина

Гастроезофагиалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е доста често срещана -15% от населението получават типичния симптом на заболяването – пареща болка зад гръдната кост един път месечно, а 7% от тях – един път седмично. Понякога пациентите дотолкова свикват със симптомите, че не търсят навременната лекарска помощ.

Симптоми

За заболяването най-типична е парещата болка зад гръдната кост и чувството за връщане на храна от стомаха в хранопровода, наричано още регургитация. Парещата болка (hard burn) като термин няма превод на никакъв език, включително и латински. Появява се обикновено половин до 1 час след прием на храна, като често болката се разнася към лявата или дясната гръдна половина, понякога се локализира и високо в гръдния кош, достигайки чак до врата. Затова много често симптомите се бъркат със стенокардната болка и тази при инфаркт на миокарда. Това са типичните хранопроводни симптоми на заболяването, но то е свързано и с редица оплаквания извън хранопровода.

При изразен рефлукс стомашното съдържимо достига до фаринкса, ларинкса и устната кухина.Типичен симптом е и дрезгавият глас, който показва засягане на ларинкса. Специалистите по УНГ през последните години се научиха да различават този симптом и много често изпращат в гастроентерологичните клиники тези пациенти. Гастроезофагиалната рефлуксна болест е честа причина и за дразнене на белия дроб и развитие на бронхопневмония. При деца са описани дори и смъртни случаи. Най-честа причина за белодробните увреждания е нощният рефлукс по време на сън. Изразеният рефлукс в устната кухина е причина и за лош дъх от устата, тежко обложен и променен „географски“ език, както и за сериозни проблеми с емайла на зъбите.

Въможни причините за болестта

Съществуват т.нар. външни и вътрешни причини. Външните представляват редица медикаменти, а от вътрешните роля за развитие на заболяването играе затлъстяването, повишаването на налягането в коремната кухина. Важна роля при възрастните пациенти има и възникването на т.нар. диафрагмални езофагиални хернии, които възникват вследствие на атрофия на мускулатурата с възрастта (като хранопроводът издърпва част от горната част от стомаха в гръдния кош). 60% от хората над 60 г. имат начални диафрагмални хернии, които стават причини именно за възникване на рефлукс.

Диагностика

Заболяването се диагностицира чрез ендоскопско изследване на хранопровода, като при 50% от пациентите с газоезофагиална рефлуксна болест са налице изразени промени на лигавицата в крайната част на хранопровода под формата на характерни хранопроводни ерозии. Останалите 50% от пациентите нямат ендоскопски видими ерозии въпреки наличната тежка симптоматика, характерна за заболяването. Обратно, понякога се установяват тежки промени в хранопровода, характерни за рефлуксезофагит при пациенти, които нямат никакви клинични оплаквания. Тази група пациенти е изключително рискова поради ниската чувствителност на лигавицата на хранопровода към дразнещото действие на солната киселина към стомаха.

При тежък и продължителен рефлукс лигавицата в крайната част на хранопровода търпи морфологични промени, като плоският епител се заменя със смесен цилиндричен и чревен епител, което се нарича синдром на Баре. Той представлява раково заболяване, като метаплазията на лигавицата преминава в дисплазия и аденокарцином на хранопровода. Честотата на аденокарцинома на хранопровода през последните 30 г. се е увеличила от 8 до 11 пъти в САЩ и Европа.

Профилактиката и лечение

Препоръчително е всеки, който има по-често чувство на парене и регургитация след прием на храна, да се обръща към специалист гастроентеролог. Диагностицирането и започването на навременно лечение възпрепятстват напредването на морфологичните промени в хранопровода и водят до пълното овладяване на клиничните оплаквания. В момента съвременната медицина разполага с медикаменти, които блокират мощно секрецията на солна киселина и водят до овладяването на повечето оплаквания. При установяване на аксиална диафрагмална херния с изразена клинична симптоматика при пациенти в млада и средна възраст, при които при спирането на медикаментозното лечение се възстановява клиничната симптоматика се налага оперативно лечение – репониране или фундопликация на хернията под диафрагмата. Старите отворени коремни операции сега са заменени от съвременните лапароскопски операции, които са много по-малко травматични, но изискващи опитни хирурзи.

Проф. Константин Чернев, зав. клиника по вътрешни болести в „Софямед“, национален консултант

Свързани публикации
- Реклама -

ПОПУЛЯРНИ

НОВИ

- Реклама -