Лечението на множествената склероза се цели в спиране на уврежданията

PRINT
проф. Лъчезар Трайков

Лечението на множествената склероза все още е предизвикателство за медицината. Все пак през последните години има напредък, казва проф. Лъчезар Трайков, ръководител на Катедра по Неврология към МУ-София.

Разработват се нови терапии, чиято цел вече е не просто да потискат симптомите, а да спрат хода на уврежданията. За да се постигне обаче висока ефективност, трябва диагнозата да се постави рано. Тогава нанесените поражения ще са по-малко. Новото в разбирането на болестта е, че при множествената склероза също се наблюдава корова атрофия. Колкото по-напреднала е тя, толкова по лоша е прогнозата за пациента, пояснява проф. Трайков.

симптоми множествена склероза лечениеЛечението е трудно, но през последните 10-ина години се изпитват принципно нови обещаващи терапии. Ако надеждите на учените се оправдаят, може да се очаква скоро медицината да обяви най-големия си напредък в лечението на множествената склероза.

Множествената склероза е възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система. Типично за него е, че първите прояви са при млади хора на 20-40 г. МС е водеща причина за увреждане на хора в работоспособна възраст. В България са около 4000 болни. Има лека тенденция за увеличаване на броя, но това се дължи и на ранната диагностика.

По неясни причини имунната система, коят трябва да защитава организма, започва да се държи непредсказуемо и го атакува. При множествената склероза отбранителните Т-клетки се насочват към миелиновата обвивка на невроните. Това влошава предаването на нервните импулси. Появяват се симптоми, свързани с функциите на мозъка, гръбначния мозък или зрителните нерви. С напредването на процеса се образуват плаки (лезии) в главния и гръбначния мозък. Болестта се изявява на пристъпи, като симптомите може да са различни оплаквания според това, кои неврони са засегнати.

Симптоми на множествената склероза:

  • Неясна и постоянна умора
  • Смущения в зрението
  • Нестабилност в един или повече крайници
  • Моторно-двигателни проблем
  • Влошаване на когнитивни способности (по-рядко).

Какво се случва в организма?

множествена склероза лезииИнформацията в мозъка се предава чрез невроните, които предават помежду си импулси. Обвивката им (миелин) помага това да се случва по-бързо. Освен това миелинът има друга важна задача – да пази аксона – централната част на невроните. Ако обвивката е увредена или липсва, това забавя предаването на информацията. Получава се нещо като „късо съединение“ в мозъка. Без миелин аксонът е обречен на ранна смърт.

Разпространено вярване е, че приемането на аминокиселини помага при множествена склероза. За съжаление това не е точно така, пояснява проф. Трайков. Няма как аминокиселините, приети през устата, да възстановят увредите, причинени от имунната система. Неговият съвет за предпазване от дегенеративни заболявания на мозъка, е да развиваме ума си, особено в по-млада възраст. „Раждаме се с определен брой дендрити. Броят им може да се повиши при интензивни умствени занимания. Четенето е едно от най-активните дейности. Броят на дендритите е гаранция за креативността. Обеднее ли дендритното дърво, намалява броя на връзките между различните неврони“, пояснява неврологът.

Мозъкът е доста устойчив, а прагът на увреда е висок

неврони паркинсон лечениеВ началото на болестните процеси мозъкът успява да компенсира. Появят ли се симптомите, значи процесът е напреднал. Ето примери и с дрги дегенеративни неврологични заболявания. За да започне паркинсон, са загинали 50-60% от клетките в субстанция нигра, посочва проф. Трайков. При алцхаймер първите симптоми означават, че вече са  загинали 60% от клетките в хипокампа. Моментът, в който пациентът спира да помни новата информация, означава, че е достигнат критичният праг.

Същото е и при множествената склероза. Когато започнат симптомите, изследването с ядрено-магнитен резонанс показва, че лезиите вече са доста. През цялото време дотогава мозъкът е компенсирал. Трудно е да се каже най-общо колко време са се развивали тези лезии. Всичко е строго индивидуално. Анализът на световно ниво обаче засега сочи, че профилактичните изследвания не са оправдани.

Множествената склероза не е наследствена

Често ме питат дали множествената склероза не е наследствено заболяване. Отговорът категоричн ое отрицателен, заяви още неврологът. Гените играят някаква роля, но тази особеност  не се предава директно по наследство. Една от най-вероятните хипотези е, че повтарящи се вирусни инфекции водят до автоимунен отговор. Втората важна предпоставка обаче е пробивът в кръвно-мозъчната бариера. Този пробив, за който медицината още няма точно обяснение, позволява на погрешно насочените Т-клетки да се проврат. Изначално те се намират в кръвта.

С вирусите се среща всеки човек, но само при 4000 души в България се е развила тази болест.

Основните форми на множествената склероза

  • Пристъпно-ремитентна
  • С вторична прогресия
  • С първична прогресия
  • Доброкачествена (не води до инвалидизиране). Тя обикновено е сетивна, но се среща при много малък процент от болните.

Най-честата форма е пристъпно-ремитентна. Означава, че в даден момент се появяват симптоми (пристъпи). След това спонтанно или с помощта на лечение с кортикостероиди тези прояви изчезват. Настъпва ремисия. Възможно е през това време да настъпи и ремиелинизация, но тя е на много малък участък. Появата на неврологична симптоматика не става с една единствена увреда, допълва професорът.

При две трети от пациентите се получава натрупващ се дефицит. Затова е важно, особено при вече поставена диагноза, пациентите винаги максимално рано да посетят невролог.

При първично-прогресиращата форма появилият се симптом остава и след пристъпа. Появи ли се ново оплакване, значи е засегната нова част от нервната система. За съжаление при тази форма има много пристъпи и не може да се направи много. При хронично-прогресиращата форма са по-тежките случаи.

Как се разбира коя форма на МС има пациентът

В момента няма биологичен маркер, който да бъде изследван, за да се види коя точно форма на болестта е при конкретния пациент. Ориентираме се по клиничните симптоми, подчертава проф. Трайков. Колкото са по-малко плаките, толкова по-добре.

За съжаление дълги години смятахме, че броят и площта на плаките е основен критерий за овладяване или прогреса на болестта. Сега основният критерий за успех е липсата на нова активност на болестта. Ако не се появяват нови лезии, смята се, че болестта е „приспана“. Това е и основната цел на новите терапии.

В момента „приспиването“ на множествената склероза се постига при 35-40%, но само през първата година на заболяването. С всяка следваща година този процент намалява.

Критериите за диагнозата множествена склероза се променят

„Критериите за поставяне на диагнозата през последните години се промениха. Вече приемаме, че един пристъп с най-малко две лезии е достатъчно доказателство за болестта. Или само по една лезия на три нива – главен мозък, ствол и гръбнамен мозък. Или пък 9 лезии на гръбначен мозък“, посочва проф. Трайков.

Наличието на лезии обаче е характерно и за други болести, например съдовите. Затова се прави комплексна преценка. При пациент на 60 г. и със слабост в едната ръка няма да мислим за МС, обяснява неврологът. Възрастта е определящ фактор. По-скоро ще го питаме дали лекува кръвното, захарната болест и холестерола.

Автор Ина Димитрова

[Общо: 16    Средно: 3.3/5]
Лечението на множествената склероза се цели в спиране на уврежданията беше последно модифицирана от: януари 4th, 2019 Iliana Angelova

Още

Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn0Email this to someonePrint this page
loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *