Все повече хора се оплакват, че към края на отпуската си започват да се чувстват стресирани. Този феномен се наблюдава вече от няколко години, каза пловдивският психиатър д-р Веселин Герев. Според него това си има психологическо обяснение.
Кратката почивка не може да ни презареди
Отпуската – време за ремонти?
Други пък използват почивката, за да свършат някоя неотложна работа, като например домашен ремонт и по този начин не намират време за себе си. Или пък се хващат на допълнителна работа, която мислят, че уж вършат между другото. Физическата активност е добре дошла през почивката, особено ако работата ви е свързана със заседяване. Прекаленото натоварване и кратките срокове, които обикновено си поставяме при ремонтите, обаче по-скоро ни притискат, отколкото да ни развличат. Затова добре преценете силите си и работата, с която се захващате по дома.
Най-голямата грешка на повечето хора в активна възраст е неспособността да почиват, мята психиатърът. Всички чакат лятото, за да получат отпуск и тогава да релаксират, а това трябва да се прави ежеседмично. Психиката на всеки човек има седмичен ритъм. Тя е настроена да се натоварва 5 дни и два – да релаксира. Това обаче не се практикува от доста работещи. Те се нагърбват с всевъзможни ангажименти през почивните дни и така трупат умора и стрес. Новите технологии пък не позволяват да се откъснем напълно от работата дори в почивните дни. У нас се смята за нещо нормално колегите да те безпокоят по служебни въпроси през почивката.
Кое ни пращи щастливи?
Затова е добре през уикенда да се отдадем на нещата, които ни правят щастливи. Те обикновено не изискват голям бюджет. Може да се отпуснем край някой басейн, да се разходим сред природата с приятели или дори да помързелуваме на балкона с книга и чаша вино в ръка.
Моята препоръка е да се сьчетават натоварването в ежедневието с почивка според възможностите на всеки, каза д-р Герев. Само така човек може да е работоспособен и да не се нуждае от едноседмично адаптиране към работата след отпуск.
Свързани теми: Какво представлява постваканционният синдром
По текста работи Ина Димитрова