Ракът на пикочния мехур е сред най-разпространените на пикочно-половата система, казва доц. Красимир Нейков, началник на урологичната клиника в Онкологията в София. Годишно се диагностицират около 1200 нови случая. Обикновено този тумор започва като повърхностен и не засяга мускулатурата. Ако пациентът отиде на лекар и заболяването се открие именно в този стадий, може да се избира между различни терапевтични възможности.
Тогава още липсват симптоми и обикновено съмнението се появява след профилактично ултразвуково изследване на пикочния мехур. Ако уролог установи дефект в изпълването на мехура, той изпраща пациента за доуточняване на диагнозата. Основен метод за доказване на това заболяване е чрез цистоскопия.
Операцията при рак на пикочния мехур е първа стъпка
В 90% такива съмнителни случаи наистина се оказват рак, допълва доц. Нейков. Обикновено първата стъпка от лечението е операция (диагностична трансуретрална резекция). Важно е туморът да се изреже максимално, като се вземе материал за хистологично изследване от повърхността и основата на тумора, казва още онкоурологът. Промените в дъното на пикочния мехур са микроскопични и туморните клетки не могат да се видят с просто око. Ако поради това, че са незабележими, те останат, могат впоследствие да се развият и така да се достигне до напреднал рак на мехура, коментира доц. Нейков. Затова втората проба от основата на тумора се дава за изследване отделно. Когато пристигнат двата резултата от патологията, се изяснява дали ракът е повърхностен или дълбоко проникващ. 50-70 % от туморите са повърхностно разположени и не проникват в мускулатурата на пикочния мехур. Неприятното обаче е, че те рецидивират често. Може да се появят на същото, или на друго място. „Нашата клиника е една от малкото в България, в които след изрязването на тумора, в пикочния мехур се слагат противотуморни препарати (антибиотик), които са по държавна поръчка. Това е много важно, защото лекарството убива поне 50% от туморните клетки, пръснати по време на операцията и полепнали по лигавицата на пикочния мехур. В нашата практика почти нямаме случай да сме допуснали повърхностен тумор да премине в дълбок“, разказва доц. Нейков.
Най-често оперативната интервенция е с ендоскоп през пикочния канал. Няма външна рана, нито пък разрез. При един пациент обаче може да се наложи извършването на няколко безкръвни оперативни интервенции. Когато туморът е напреднал или пък е обхванал голяма част от пикочния мехур се налага пълното му премахване. Понякога се прави опит първо с лъче- или химиотерапия като опит за запазване на пикочния мехур. Наложи ли се цялостното му отстраняване, хирурзите правят нов от тънко черво. Или пък урината се отвежда в тръба от тънко черво. Качеството на живота се влошава, но онкологичното заболяване е овладяно. След операцията пациенти със запазен пикочен мехур трябва да ходят на контролен преглед на всеки 3-4 месеца. Цистоскопията представлява директен оглед на кухината на пикочния мехур.
Пикът на заболяването бил 60 – 74 годишните. В 50% от случаите туморите на пикочния мехур се дължат на тютюнопушенето и работа в среда, замърсена с химикали (бояджийство, обувна промишленост и т.н.). Попадайки в отделителната система, тези съединения дразнят епитела и предизвикват преобразуване на нормалните клетки в туморни.
СНИМКА: БОЛЕНЗДРАВ
