В сезона на настинките и грипните инфекции темата за имунитета често си дискутира. Как обаче функционира сложната система на отбрана в човешкия организъм? Няма как да се изолираме в стерилна среда, около нас винаги има всевъзможни причинители на болести – бактерии, микобактерии, вируси, гъбички или паразити. Ако сме здрави, обикновено организмът ни се справя успешно с тях.
Имунната ни система работи толкова ефективно, че ние дори не забелязваме как тя ги унищожава. Това разказва проф. Фолкер Ван, ръководител на секция по имунология в клиниката „Кампус Вирхоф“ в Берлин, цитиран от сп. „Апотекер умшау“. Отбранителните ни сили дори се нуждаят от „натрапниците“ в известна степен, за да се поддържа във форма. Някои причинители биват обезвреждани бързо, а за други е необходимо повече време. Проточи ли се битката с вирусите няколко дни, често се появяват температура, кашлица, отпадналост или главоболие.
Имунната ни систем са разделя на три степени по думите на проф. Ван. Тялото ни се опитва да спре микробите първо с анатомична преграда – кожата, лигавицата, косъмчетата в носа и ресничките по лигавицата на бронхите. Стомашните киселини също спадат към тази първа бариера. Те обезвреждат главно микробите, които попадат в тялото с храната. Логично е да се предположи, че при ранички по кожата или лигавицата, причинителите попаднат по-лесно в кръвта.
Организмът ни обаче е толкова прецизно устроен, че е подготвил още много капани за нежелани пришълци отвън. Следващата, по-висша степен на имунната система атакува вируси и бактерии, преодолели първато бариера. Тя изпраща клетки, които „изяждат“ микробите. Те се наричат макрофаги, моноцити и неутрофилни гранулоцити. Ориентират се по химичните сигнали къде в организма има рана или огнище на инфекция, за да изпратят натам повече клетки войници. Клетките от неспецифичната имунна защита не правят разлика между различните болестотворни причинители, нито пък създават памет за защитните си тактики (имунна памет). Действат първосигнално: разпознаят ли агресорите, откриват ги, обграждат ги и ги унищожават, обяснява проф. Ван.
Понякога обаче противникът е силен или по-агресивен. Тогава се налага да бъде включена следващата степен на имунна защита, която действа интелигентно. На помощ идват В-лимфоцитите, които се образуват в костния мозък. В далака и в лимфните възли те се събират и образуват антитела срещу микробите. Помощ им оказват и Т- лимфоцитите, които съзряват в тимусната жлеза. По-различното при тази по-висша степен на отбранителните сили в организма е, че те запомнят как са устроени причинителите на болести, изгражда имунна памет.
За да се задейства този защитен механизъм обаче да необходими няколко дни. Предимството на имунологичната памет е, че остава да съществува години наред, допълва проф. Ван от Берлин. Именно на този принцип са направени ваксините. Имунизацията имитира пред организма инфекция. Препаратът наподобява външно определен причинител на болестта, но не може да разболява. Тази тренировка помагана интелигентната имунна система да подготви отбранителните си сили. Човек изгражда имунната си памет и след това в реалния живот е готов да се пребори с истинските вируси, бактерии и други микроби.
Дори да сме в добра физическа форма, специалистите препоръчват да вземем някои предпазни мерки срещу прекалено чести срещи с вирусите, за да не изтощаваме излишно имунитета си. Вирусите проникват най-често през носоглътката. Затова лигавицата трябва да се пази от изсъхване, което улеснява загнездването на микробите. Капките със съдържание на ксилометазолин и други съдосвиващи съставки трябва да се използват само по няколко дни при остра хрема. За обичайното подуване на лигавицата поради сухия и студен въздух помагат овлажняващи мехлеми и спрейове за нос. Те могат да се прилагат неограничено време, казва специалисти по УНГ.
През зимата трябва повече да внимаваме менюто да бъде балансирано, защото витамини, минерали и микроелементи са важни за отбранителните ни сили. Най-добре е да си ги доставяме с пресни плодове и зеленчуци, но ако нямаме възможност – едва тогава да си помогнем с хранителни добавки. Витамините А, С, Д и Е, а също желязо и цинк са най-важни за имунитета, съветва проф. Ван.
СНИМКА: ТК
