Ракът на дебелото черво засяга все по-млади хора. Това провокира специалистите от „Медлайн-Централ Хоспитал“ в Пловдив да обявят през целия месец май безплатни консултации.
Профилактиката е особено важна, затова екипът на болницата обявява безплатните прегледи със съдействие на Ортодоксалния орден на Хоспиталиерите. Те ще се провеждат всяка сряда – на 2, 9, 16, 23 и 30 май 2018 г. след предварително записване на тел: 032/644-222. Скринингът е препоръчителен за всички пациенти над 45 години.
Те потвърдиха, че през последните 4-5 години се наблюдава падане на възрастта за първата диагноза при рака на дебелото и правото черво. Това е т. нар. колоректален карцином. През изминалата година оперираните „Медлайн-Централ Хоспитал“ болни са били средно на около 60 г. За сравнение преди 6-7 години пациентите, които идвали на лечение, са били във възрастовата група над 70-те.
Кои са ранните симптоми на рака на дебелото черво
Колоректалният карцином заема водеща позиция по честота
При мъжете той е на трето място след простатния и белодробния рак, а при жените на второ място след рака на млечната жлеза.
Голяма част от пациентите се диагностицират със закъснение, защото процесът е вече толкова напреднал, че не може да се говори за онкологична радикалност. Липсата на здравна култура у голяма част от хората, съпроводени от чувството за срам или страх, ги карат да не търсят навременна медицинска помощ.
Задължителните профилактични прегледи се неглижират. Малцина провеждат препоръчителната и надеждна като метод за ранна диагностика колоноскопия. Други се подлагат на самолечение, първо пробват различни методи, за които са прочели в интернет. Това също е една от причините за късното откриване на болестта, а оттам и до нерадикалното лечение.
Ранни симптоми при рака на дебелото черво
Най-ранните симптомите се проявяват още след 50-55 г., като основните са различни по вид и интензивност кръвотечения и запек. Всички„упорити” хемороиди, смутен пасаж и анемия над тази възраст трябва да пораждат съмнения за злакочествен процес. Факторите, обуславящи развитието и появата на лошата болест са много. Безспорна е връзката с нездравословното хранене, намалената двигателна активност и забавеният чревен пасаж. Това води до до по-дълъг контакт на хранителните вещества с чревната лигавица. Предизвиква метаплазия на епитела от постянното дразенене и възпаление. От тук до истинския карцином има само няколко крачки, категорични са специалистите. Всички оплаквания, като болки в корема, стоп на пасажа, тежки кръвотечения при изхождането, са вече късни симптоми и означават, че заболяването е набрало скорост.
Според хирурзите малко внимание се обръща и на генетичната предразположеност. Пациенти, чиито родственици са боледували от ракови заболявания, трябва много внимателно да проследяват състоянието си. Тук се нареждат известните на всички полипи, които обикновено се появяват на 50-55 г., и трябва да се контролират, защото голяма част от тях спрямо вариантите и размерите си малигнизират.
Основното и водещо лечение е оперативното
Съвременните тенденции са за радикално премахване на тумора и контрол на метастазите. Истинско предизвикателство за хирурга са сфинктеросъхраняващите операции, които са показани при ниско разположен рак на ректума в ранен стадий поради сложното техническо изпълнение и възможните усложнения. В по-голямата си част, независимо от стадия на тумора, тези операции завършват с противоестествен анус на коремната стена. Това гарантира сигурността на операцията, но травмира повече психически, отколкото физически пациента, подчертават хирурзите от „Медлайн“. Тези сфинктеросъхраняващи операции са рутинна практика в нашето хирургично отделение, когато са онкологично оправдани. За съжаление обаче, по-голяма част от пациентите идват късно, когато заболяването е напреднало и изпълнението на този радикален метод е онкологично неиздържан.
За да се избегнат травмиращите операции, е важна превенцията – един нормален медицински преглед, при най-малкото кървене от хемороиди, появило се повече от един път или чревен дискомфорт, които хирургът диагностицира първо с ръка, тъй като 60% от колоректалните туморите са откривеми по този начин. Едва след това се идват на ред лабораторните, колоноскопските и образни изследвания.
Лекарите не препоръчват хората сами да правят по свой избор лабораторни изследвания, особено туморни маркери, защото това няма да помогне да се прецени рискът от заболяване при здрави хора.
