Всеки мъж над 50 г. трябва редовно да следи състоянието на простатната си жлеза, заяви проф. Петър Панчев, председател на Българското дружество по урология и един от водещите специалисти у нас. Тя не участва в половия живот на мъжа, но е важна за репродуктивните му способности. Много често с напредването на възрастта се появяват неприятни симптоми, но мъжете търпят, защото смятат, че иначе не може да бъде.
Доброкачественото уголемяване на простатата е доста често срещано оплакване, изтъкна още проф. Панчев. Жлезата постепенно започва да притиска пикочния канал и оттам идват неудобствата при уриниране. Според установената медицинска практика от това страдат около 80% от мъжете над 60 г. Това означава, че засегнатите у нас са около 600 000 души. Едва 15% от тях се лекуват.
Дори да се наложи операция във връзка с доброкачественото уголемяване, няма опасност от импотеност след това, увери проф. Петър Панчев. Възможно е обаче след това мъжът да не може да има повече деца. При хиперплазията сперматозоидите се изливат първо в пикочния мехур и оттам се изхвърлят с урината.
Прегледите, както и лечението, са финансирани от здравната каса, а личните лекари винаги са готови да помогнат на пациентите си, припомня д-р Любомир Киров, председател на сдружението на джипитата. Затова организацията заедно с урологичното дружество се включват активно в стартиралата преди дни информационна кампания „Отиди на преглед“. Целта е да се насърчат мъжете над 50 г. да обърнат необходимото внимание на симптомите и отидат на уролог или при личния си лекар за консултация.
„По принцип уголемяването на простатата не е обратимо, но развитието може да бъде спряно с подходящото лечение. Науката все още не е изяснила някои въпроси, свързани с тази жлеза. Тя е доста сложен орган. Претърпява скокообразно развитие. До пуберитета расте, после има период на застой. След това отново расте, но досега никога не е претърпявала обратно развитие“, коментира проф. Панчев. Целта на лекарите е да спрат това развитие, особено когато то е свързано с неприятни симптоми и болка.
Много мъже отлагат прегледа при специалист заради страха от операция. Уголемената жлеза сама по себе си не е решаващ фактор за операция, успокоява проф. Панчев. Нарастването на простатата освен това не представлява риск за възникването на рак. Злокачественият и доброкачественият процес са две различни неща, макар че има и изключения. Когато се изследва материал от отстранена доброкачествена хиперплазия, в 2% се открива злокачествено заболяване. То обаче може да не се прояви до края на живота, добави проф. Панчев.
По-неприятните оплакванията са свързани с престоя на урината в пикочния мехур и проблеми при самото уриниране, поясни проф. Панчев. Разрастването на простатата води до притискане на уретрата, запушване на пикочния мехур. Болните разказват, че струята на урината е като бухалка – може да строши тоалетната чиния, а накрая излиза на капки. Други признаци са забавена или прекъсната струя, разделяне или разпръскване на струята, многократни позиви за уриниране. Мощното и често уриниране е признак на възпалителни процеси. Това влошава качеството на живот на мъжа.
След уринирането пък болният има усещането, че не е изпразнил напълно мехура. Тежките усложнения са свързани със задържането на урината – това води до инфекция на пикочния мехур и пикочните пътища, до камъни в бъбреците и дори бъбречна недостатъчност. Доброкачествената простатна хиперплазия е прогресиращо заболяване, изтъкна урологът. Симптомите се влошават ако мъжът не се лекува. Най-страшното усложнение е остро задържане на урината – уросепсис, което налага спешна хирургическа интервенция, каза проф. Панчев.
Най-добре е при каквито и да е симптоми като описаните първо да се потърси съвет при джипито. То ще назначи изследвания по негова преценка, а след това ще насочи пациента към специалист – най-често уролог.
Доброкачествената простатна хиперплазия се установява най-често при възраст над 60 г. Никоя възраст обаче не е пощадена, пояснява проф. Панчев. Симптомите засягат около 30 млн. души в Европа. От практиката си урологът знае това, което е установило проучването – 70% от болните са опитвали да се лекуват сами. Най-предпочитани са хранителните добавки и билките.
Те може и да облекчат симптомите краткосрочно, но дългосрочно само задълбочават болестта, коментира той. 43% от самолекуващите се пък направо си купуват лекарства от аптеката. В по-леките и средно тежките случаи се прави активно наблюдение – предписват се медикаменти и се следи развоя на болестта, каза проф. Панчев.
Само при сериозни усложнения се пристъпва към операция. Има ясно очертани критерии кога се налага тя, обяснява специалистът. Показанията са най-вече, когато има задържане на урината. Първо се поставя катетър, но ако след изваждането му пациентът не може да уринира, трябва да се оперира. Другите показания са камък в пикочния мехур, кървене или инфекция, причинени от доброкачествената хиперплазия, дивертикули (херниални образувания на пикочния мехур), хронична бъбречна недостатъчност. Видовете хиругия – методите – отворено оперативно лечение, трансуретралната резекция и трансуретрлалната инцизия. Лазерите, нагряването и прилагане на високоинтензивен фокусиран ултразвук са алтернативни методи, а не радикални подходи за лечение, категоричен е проф. Панчев. Те не са вредни, но на пациента трябва да се обясни, че такава процедура няма да го излекува окончателно. При използване на лазер остава простатна тъкан, а остатъкът води до склероза на мехурната шийка и поява на симптоматиката отново. Не е точно рецидив, но пациентът го възприемал като завръщане на заболяването.
СНИМКА: ТК