Реклама
Начало Заболявания и лечение Алергиите са 4 вида според реакцията на имунната система

Алергиите са 4 вида според реакцията на имунната система

0
Реклама

Алергиите възникват, когато имунната ни система реагира със свръхчувствителност. Определени елементи от околната среда – полени, животински косми или дори храна, се приемат от организма като агресивни и опасни, затова той започва активно да се отбранява срещу тях. Това може да превърне живота на алергичните хора в ад. Нерядко те се оплакват от симптоми като сухи и сълзящи очи, серийно кихане, пристъп на задух или стомашно-чревни оплаквания.

Сърбящи обриви и екземи по кожата също може да са признак на алергична реакция. В най-тежките случаи може да се стигне до алергичен шок и спиране на дишането. Най-разпространената алергия е сенната хрема, предизвикана от полените на различни растения. Често срещани са обаче и алергичната астма, контактните алергии, алергиите към храни, акари (микрокърлежи) или отровата на инсекти.

Понякога имунната система не може да направи разликата между опасни и безопасни субстанции и внезапно се активира срещу полени или ядки. Характерно е, че алергичната проява не настъпва още на първата среща с дразнителя, а при повторен контакт. Според типа реакция се разграничават четири различни типа алергии. Тип I и тип IV са най-често срещани.

Алергия тип I е с мигновена реакция

Реклама

Около 90% от алергиите спадат към този тип. Тя се отличава с мигновена реакция и е провокирана от имуноглобулин Е (IgE). Такива са реакциите към тревни и дървесни полени, домашен прах, хранителни продукти, пчелна отрова и от оси, косми от животни. Срещу тях имунната система образува антитела от класа имуноглобулин Е, като се опитва да ги унищожи. Антителата провокират отделяне на възпалителни медиатори като хистамин, когато отново се срещнат със същия дразнител. Симптомите са отоци по кожата и лигавицата, които се появяват минути или часове след контакта с алергена

Алергия тип II – имунната система образува антитела срещу свои клетки

При този вид алергия имунната система образува антитела срещу определени елементи от повърхността на собствените клетки. Когато антителата разпознаят съответните клетъчни структури, активират отбранителните сили. Затова специалистите говорят за цитотоксичен алергичен тип, което означава „отровен за клетките“. Подобна реакция на имунната система може да се насочи например към червените кръвни телца, ако се прелее кръв от несъответстваща кръвна група.

Алергия тип III – имунни комплекси се отлагат в тъкани или съдове

При тази форма на алергия се образуват имунни комплекси от алергени и антитела, които се отлагат в тъканите (например в бъбреците) или в кръвоносните съдове. Така например може да се развие възпаление на съдовете алергичен васкулит. Обикновено той се проявява с точкообразни мини кръвоизливчета по краката и седалището.

Алергия тип IV са с по-късна проява

Има и т.нар. късни алергии – при тях от контакта с алергена до появата на реакцията минават 24 до 48 часа. Типичен пример е контактната екзема, която се предизвиква от парфюми или никел. Отговорни за този тип алергия са Т-лимфоцитите. Те се намират в кръвта, но и в подкожната тъкан и в лимфните възли. Ако засегнатият човек влезе в контакт с алергена след сенсибилизацията (придобиване на свръхчувствителност по отношение на определена субстанция), провокиращите алергията Т-клетки достигат кожата и правят обрив – алергична контактна екзема.

Склонността да се образува имуноглобулин Е, който води до алергия, е генетично обусловена. Това предразположение се нарича от лекарите атопична диатеза или атопична конституция. Хората с подобна генетична особеност страдат по-често от другите от сенна хрема, алергична бронхиална астма или хранителни алергии. В същото време те имат по-суха кожа, която понякога страда от невродермит (атопична екзема). Невродермитът обаче не спада към алергичните заболявания. Той често се появява без контакт с каквито и да е алергени. Основен фактор за заболяването е наследствеността.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Онкологичните заболявания и алергиите са свързани
Алергията се лекува с имунотерапия
Борят алергиите с БЦЖ ваксина
Астмата е нелечима, но съвременни терапии я държат под контрол

Поставянето на диагнозата е свързано с определянето на причините за алергията. За да се установи към какво е алергичен даден човек, лекарят първо води подробен разговор с него. Добре е всеки пациент да може да опише максимално точно как се проявяват оплакванията и в кои ситуации настъпват. Според това, къде ще падне подозрението, се избират и другите методи за диагностика.

Тест с убождане за откриване на алергия

д-р Марияна Мандажиева алерголог и УНГ

Използват се фабрично изготвени разтвори с най-често срещаните алергени. Лекарят надрасква леко кожата от вътрешната страна на китката и накапва от разтвора. Ако имунната система реагира на дразнителя, след 15-20 минути мястото се зачервява и започва да сърби.

Кожноалергичните проби и кръвните методи на изследване невинаги са положителни. Отрицателните тестове обаче също поставят диагноза. Понякога заболявания като локален алергичен ринит, медикаментозната алергия, протичаща по друг тип алергична реакция, хранителна непоносимост, или автоимунно заболяване и имунен дефицит тестовете, са отрицателни, пояснява д-р Марияна Мандажиева, специалист по УНГ и алергология (Телефон 0877 58 90 40, София, ул. Искър 22).

Кръвен тест

Той често се използва като допълнение към първия тест. Целта е да се определят IgE-антителата в кръвта, насочени към определени алергени.

Епикутанен тест

При подозрение за контактна алергия (тип IV) заподозреният алерген се прикрепя с лепенка към кожата за 48 часа на гърба. Ако имунната система реагира, се образува екзема или се появяват мехурчета.

Провокативен тест

При този тест лекарите нанасят разтвор с предполагаемия алерген върху лигавицата на носа или клепача на окото. Ако се подозира хранителна алергия, човекът хапва малко от съответния продукт. Подобен експеримент обаче се прави под наблюдението на лекар, защото в отделни случаи може да се стигне до тежки алергични реакции. Провокативният тест по правило се прилага само тогава, когато анамнезата, тестът с надраскване и изследването на кръвта не дадат достатъчно сведения, за да се постави ясна диагноза.

Терапията се състои от няколко стъпки. На първо място човек трябва да се стреми да избягва веществата, които провокират алергията. Това обаче невинаги е възможно, например при сенната хрема. Една от възможностите тогава е да се приемат антихистаминови препарати.

Друга, която дава по-трайно решение на проблема, е специфичната имунотерапия, известна също като десенсибилизация. Целта на това лечение е организмът да привикне към веществата, срещу които преди е реагирал бурно. Обикновено на пациента се инжектира разтвор, който съдържа по малко от алергена, като концентрацията му постепенно се повишава. В някои случаи препаратът може да се приема като хапчета или капки под езика.

Всеки човек е потенциално застрашен през живота си да развие алергия към някой от многобройните дразнители – полени, пчелна отрова, лекарства или парфюми. Преди всичко децата на родители с атопични заболявания като сенна хрема, алергична бронхиална астма или невродермит имат повишен риск също да се разболеят от това.

Статията е изготвена с консултацията на д-р Марияна Мандажиева, специалист по УНГ и алергология и д-р Ангела Унхолцер, специалист по алергология и дерматология в Аугсбург.

Реклама

Exit mobile version