Деца, които живеят в условия на силен стрес, може да са в по-голям риск за диабет и сърдечно-съдови заболявания по- късно в живота. Това е изводът от ново проучване на екип от Катедрата по социални и поведенчески науки на Харвардския университет и техни колеги от колежа за обществено здраве в Бостън.
Учените анализирали-данните от почти 7000 души, родени през 1958 г. Всички са родени в една и съща седмица и са проследени в продължение на средно 45 години. Информация за нивата на стрес и състоянието на здравето на отделните участници е събирана, когато са били на възраст 7, 11, 16, 23, 33 и 42 г. На възраст от 45 г. измервали многократно кръвното налягане на всички, били проследени и девет биологични маркера в кръвни проби за сърдечното и ендокринологичното здраве.
Оценката от двата вида данни дава точна преценка за кардиометаболитните рискове, които са сигурен ориентир за риска на конкретния човек за диабет и сърдечносъдови заболявания, които може да имат тежки последици, включително инфаркт и инсулт. Резултатите от анализа показват, че в сравнение с хората, които са имали ниски нива на стрес по време на детството, тези, които са били подложени на напрежение в ранните години на живота си, в зрелостта имали по-неблагоприятни резултати от кръвните изследвания и от измерванията на кръвното.
Екипът открил, че кардиометаболитният риск при тези хора бил дори по-висок от този, който често се свързва с наднорменото тегло и затлъстяването в детството. Оказва се, че стресът по някакъв начин допринася за 50% повишен риск от мозъчен удар и 40% повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Дори когато изследователите вземат предвид фактори, които могат да повлияят на кардиометаболитния риск, като например социално-икономическия статус и наличието или отсъствието на здравни навици, резултатите не се променят съществeно. Това добавя нови доказателства, че стресът в детството влияе върху риска от диабет, инфаркт и инсулт по-късно в живота.
Под стрес медицината разбира много по-широк кръг от влияния, отколкото обикновено си мислим. Човек си представя стреса основно като психическо напрежение или насилие. Но организмът е поставен в условия на стрес и при много други несгоди. Като глад или преяждане, при прекомерно физическо натоварване или пък обездвиждване, при липса на любов и разбиране или прекалено, обсебващо чувство, дори когато то е по своята същност добронамерено. Изобщо до разболяващ стрес водят множество фактори. А той, от своя страна, води до трайни предпоставки за тежки заболявания в активна и зряла възраст. С профилактика на стреса в детството може да се намали значително рискът, казват учените.
Източник: Harvard University