Евтини и некачествени стентове може да станат причина за смъртта на пациентите, на които се поставят, заяви проф. Александър Чирков, който първи въвежда коронарографията у нас преди около 18 г. Коментарът му бе по повод думите на проф. Иво Петров от болница „Токуда“, че здравната каса възнамерява да обяви централизиран търг за този вид изделия, а там по правило печели най-ниската цена.
65% от смъртните случаи България с дължат на сърдечносъдови заболявания, най-много са инфарктите. Затова в инвазивната кардиология трябва да се работи с качествени материали, допълни проф. Чирков. От друга страна, не бивало да се оплюва касата, че търси начини да спести пари. Изходът според него е да се въведе по-строг контрол върху катетеризационните лаборатории за поставяне на стентове, които никнат като гъби из цялата страна. Лекарите там трябвало първо да са обучени много добре, за да не се стига до разкъсване на съдове и неприятни инциденти каквито вече е имало.
Стентовете трябва да се поставят само след консултация и по възможност в присъствието на кардиохирург, каза още проф.Чирков. Изключение се прави при спешни ситуации.Това вече било въведено като изискване в Европа, но у нас се пристъпвало към лечение без тези специалисти. „Стентът се поставя, само когато трябва да се спаси живот, затова в тази ситуация терапевтичният подход трябва да се обсъжда – а не, дай тук да сложим един стент или да оперираме! Двамата – кардиолог и кардиохирург работят в името на пациента“, казва известният наш специалист.
Сега болниците се строели като молове, а после търсели лекари, които да работят в тях. Освен това в половината лечебни заведения условията били ужасни – пълни с бактерии стари и порутени сгради. „Преди време доведох мои познати холандци в болницата в Лом, за да видим с какво могат да помогнат. Те само отвориха вратата и като видяха какви са условията изобщо отказаха да влязат. Казаха ми, че тази болница е за събаряне, а не за ремонт“, коментира проф. Чирков.
За да спести пари, касата трябва да потърси мнението от експерти за най-новите проучвания, свързани с коронарографията. „Доказа се, че стентът дава същите резултати като медикаментозното лечение с аспирин и бетаблокери при лечение на стеснени кръвоносни съдове и не къде да е, а в престижното научно издание „Архивес ъв интернешънъл медисин“. Авторите на проучването анализирали данните на 7229 души – половината са с поставени стентове, а другата половина – на лекарства“, разказа известният кардиохирург. След две години се установило, че 8,9% от пациентите със стент са получили инфаркт, а в групата само на медикаменти били 8,1%. Смъртните случаи в стент-групата били 8,9%, а в другата – 9,1%.
Като профлактика на инфарктите трябва много да се върви пеша, поне 5 км дневно. Ходенето увеличава т.нар. артериогенеза – образуването на допълнителни кръвоносни съдове, които компенсират запушените и така кръвоснабдяването минава по алтернативни пътища. Биоимпулси идвали от мозъка и насърчавали образуването на съвсем нови съдове.
Наред с всичко останало докторите трябва да бъдат осигурени така, че да не са затънали в битови грижи как да си плащат сметките, а да се отдадат изцяло на медицината, завърши проф. Чирков.
СНИМКА:ТК